Младият вълк - Teen Wolf

Трийсет и седма глава: Разкритата тайна

" Да ускоря ли?"
" Натисни педала." каза Стайлс.
Дерек имаше план за залавянето на Алфата, който не се беше оказал много успешен. Освен, полицията, която го издирваше, семейството на Алисън също искаше да го хване. Дерек се опитваше да избяга и от полицията и от Арджент. А двамата със Стайлс разсейвахме Кейт, която си мислеше, че от час преследва Дерек с колата му, а не знаеше, че обикаляше в кръг с двама тийнейджъри в неговата кола.
" Скот, не мисля, че разбираш смисъла на преследването." каза ми Стайлс.
" Ако ускоря ще ни убие." заявих.
" Ако не го направиш, те ще ни убият." отвърна Стайлс и посочи приближаващата ни кола.
Натиснах газта.
" Изчезнаха." заяви Стайлс.
Погледнах в огледалото и наистина нямаше никой. Стайлс беше взел една от радиостанциите на баща си.
' До всички екипи, заподозреният се отправя към Айрън Уъркс.'
Бяхме близо до мястото, а и с тази скорост до минута щяхме да сме там. Видяхме, че имаше няколко стрели на земята, значи Крис Арджент ни беше изпреварил. Стайлс видя Дерек и му направи знак да се качи в колата. Той влезна и аз потеглих с бясна скорост.
" По дяволите, хванах го!" извика Дерек.
" Алфата ли?" попита Стайлс.
" Да, беше точно пред мен, когато скапаните полицаи се появиха."
" Хей, просто си вършат работата..." започна Стайлс, но млъкна защото Дерек го изгледа ядосано.
" Благодарение на този, който ме превърна в най-издирвания престъпник." каза Дерек и се обърна към мен.
" Не можем ли да го забравим? Направих грешка. Разбрах." казах.
" Добре. Как го откри?" попита го Стайлс.
Дерек ни изгледа, но не каза нищо.
" Не можеш ли да ни се довериш поне малко?" попитах го.
" И на двамата. Или само на него." каза Стайлс.
" За последно, когато говорих със сестра ми, беше открила нещо. Беше открила две неща. Мъж на име Харис."
" Учителят ни по Химия? Защо него?" попита объркано, Стайлс.
" Все още не знам." заяви Дерек.
" Кое е второто?" попитах го.
" Някакъв символ." каза той и извади едно листче от джоба си.
Имаше формата на изкривена монета с вълк на нея. Страшно ми беше познато. Започнах да мисля.
" Познато ли ти е?" попита ме Дерек.
" Виждал съм го на огърлица. Тази на Алисън." казах.
* * *
" Ще бъде невъзможно." казах докато влизах в училище.
" Помоли я да ти я даде за малко." предложи Стайлс.
" Как?"
" Лесно е, просто кажи ' Здрасти Алисън, може ли да ти взема огърлицата? Така ще стигна до Алфата, ще го убия и ще се върна при теб'."
" Не помагаш."
" Защо не поговорите?" попита ме Стайлс.
" Тя не ми говори. Ами ако просто го остави, докато си взима душ." помислих си.
" Това ще те върне обратно на страната на добрите. Тогава ще вземеш огърлицата. Представяш си я под душа, нали?"
" Така е." казах и се усмихнах.
" Съсредоточи се. Взимаш огърлицата, стигаш до Алфата, излекуваш се и си връщаш Алисън. Сега на работа." каза Стайлс и влезна в часа по Биология.
" Огърлицата." повторих си и отидох към шкафчето си.
Изведнъж вратата на шкафчето се затвори пред лицето ми. Беше Джаксън.
" Знам какво си, Маккол." заяви той.
" Моля?" попитах го объркано.
" Знам какво си."
" Не знам за какво говориш."
" Напротив, знаеш. И ето какво. Както и да си го постигнал, ще ми помогнеш."
" Да ти помогна за какво?" попитах го.
" Каквото и да е. Ухапване, драскотина. Да вдишам магически прах при пълнолуние...не ми пука. Ще ми помогнеш или..." посочи ми Алисън.
" Тя също ще научи."
О, какво щях да правя. Не стигаше всичко останало, ами сега и с него трябваше да се занимавам. Трябваше да кажа на Стайлс.
* * *
" Как е разбрал, по дяволите?" попита ме Стайлс.
" Нямам идея." отвърнах.
" Каза ли го на висок глас...думата?"
" Каква дума?"
" Каза ли ти, че знае, че си върколак?" попита ме Стайлс, шепнешком.
" Не, но го намекна много ясно."
" Може да не е толкова зле. Няма доказателства, нали?"
" Не знам."
" Никой не би му повярвал."
" Ами бащата на Алисън?" попитах, притеснено.
" Това вече е зле." каза Стайлс.
" Точно сега ми трябва лек." заявих.
" Той знае ли за баща й?"
" Не знам."
" Къде е Дерек?"
" Крие се, както му казахме." отвърнах.
" Имам идея. Ще отнеме малко време и прецизност."
" Имаме мач тази вечер. Четвърт финалите. Първият ти мач." заявих.
" Знам, знам. Имаш ли план за Алисън?"
" Имам час с нея."
" Вземи огърлицата." каза Стайлс и влезна в час.
Аз направих същото. Когато влезнах видях Алисън, както и свободното място до нея. Тръгнах към чина, но Лидия ме изпревари.
" Пробвай на друг чин, сладурче."
Без да кажа нищо, седнах на следващия чин.
" Алисън." прошепнах й.
" Часът започна." отвърна ми тя.
" Знам. Ще млъкна. Просто... Имам нещо, което искам да ти изпратя. Мисля, че ще ти хареса."
" Добре." отвърна ми тя.
Натиснах 'изпрати'. Бях й изпратил колаж. Беше направен само от наши снимки. Първо се усмихна, след което веднага се натъжи, взе си нещата и излезна от часа. Аз направих същото.
" Алисън."
" Защо ми го изпрати? Искаш да ми е по-зле, защото скъсах с теб?" попита ме тя.
" Не. Мислех, че ще ти хареса. Ще ти напомни за нас."
" Опитваш се да ме нараниш ли... Да ми го върнеш?"
" Не."
" Моля те, спри да говориш с мен. Имам нужда от време, за да сме просто приятели." каза тя и си тръгна.
А аз останах сам в коридора.
* * *
" Накара ли я да ти даде огърлицата? попита ме Стайлс.
Той си остави таблата си на масата и седна до мен.
" Не точно."
" Какво стана?"
" Каза ми да спра да говоря с нея. Изобщо."
" Значи няма..." започна Стайлс, но отхапа прекалено голямо парче храна и не успя да довърши, затова аз продължих.
" Няма да ми даде огърлицата."
" Поне разбра ли нещо повече?"
" Че не познавам момичетата и че са напълно откачени." отвърнах.
" Измислих план Б, в случай че не стане така." заяви Стайлс, все още опитвайки се да преглътне огромната хапка.
" И той е?"
" Просто я открадни."
" А защо просто не стигнем до Харис?" попитах.
" Защото има 24 часова охрана. Огърлицата е всичко, което имаме. Открадни я." каза Стайлс.
Изведнъж забелязах, че Джаксън ме гледаше. Опитах се да не му объщам внимание.
" Стайлс, той ни наблюдава." обърнах се към Стайлс.
Той не каза нищо, но погледа му говореше ' Нека си гледа. Остави го'. Джаксън отхапа едно парче ябълка, а аз чух звука прекалено ясно. Нарочно дъвчеше шумно, за да можеше при мен да е още повече.
" Скот... чуваш ли ме? Можеш, нали?" попита ме той.
" Какво има?" обърна се Стайлс към мен.
" Джаксън ми говори. Знае, че го чувам. Погледни ме. Преструвай се, че всичко е наред." казах на Стайлс.
" Опитваш се да ме игнорираш ли?" обади се Джаксън.
" Говори ми нещо." казах на Стайлс.
Стайлс размаха ръце и вдигна рамене.
" Умът ми е замъглен." отвърна той.
" Твоят ли? Измисли нещо."
" Не мога. Напрегнат съм. Дори вече не е там." каза Стайлс и посочи празния стол на Джаксън.
Огледах се, но не го виждах. Сигурно беше излезнал.
" Къде изчезна?" попитах, по скоро себе си.
" Мен ли търсиш, Маккол? Тук съм." обади се отново Джаксън.
" Какво друго можеш да правиш? Виждаш ли по-добре? По-силен ли си? Знаех, че не можеш изведнъж да станеш толкова добър. Което значи, че си измамник, нали? Можеш ли изобщо да играеш лакрос?" засмя се той.
" Да." отвърнах.
" Обзалагам се, че ще отбележиш доста тази вечер. И докато се преструваш, че не мамиш ще разруша живота ти, ако не ми дадеш каквото искам. И знаеш ли с кого ще започна? С Алисън. Ще унищожа всяка възможност да си с нея. И когато приключа с това, тя ще остане съвсем сама и ще прегърна това стройно тяло."
Ако продължаваше, щях да стана, да го намеря и да му превия врата. Гледах да се контролирам, но беше невъзможно, гневът надделяваше.
" Не можеш да му позволиш да вземе надмощие над теб." каза Стайлс.
" Ще направя всичко, което ти не си могъл. Как ще се почувстваш когато тя вика името ми?" попита ме той и започна да се смее.
Ядосах се и обърнах таблата с храната.
Погледите се насочиха към мен. Веднага забелязах Джаксън. Стоеше и ми се усмихваше нагло. След което отхапа отново голямо парче ябълка и продължи да дъвчи.