Младият вълк - Teen Wolf

Петнайста глава: Сетива

Бързах колкото можех, но колелото ми не беше едно от най-бързите превозни средства. Най-накрая стигнах до ветеринарната клиника.
" Извинявай." казах, докато влизах.
" Закъсняваш с цели две минути."
" Не искам да си помислиш, че се размотавам."
" Скот, гарантирам ти, че изобщо не се размотаваш."
Докато подреждах едни кашони, видях бащата на Стайлс. За какво ли беше тук? Дали беше дошъл, защото знеше, че имах нещо общо с инцидента? В следващата секунда видях причината, поради която беше дошъл. Водеше едно от ловните кучета.
" Мисля, че някой е готов за махане на шевовете." каза дружолюбно доктора.
" Здравей, Скот. Нали не си търсиш белята?" попита ме шерифа.
Изгледах го малко объркано, след това отвърнах.
" Не."
" Докато съм тук, ще прегледаш ли снимките, за които ти говорих? Все още не знаем какво е животното." каза шерифът.
" Аз не съм експерт."
Ветеринарят извади снимките от един плик и попита.
" Това ли е мъжът от автобуса?"
" Да. Открихме вълча козина по трупа на Лора Хейл."
" Вълк?" обадих се аз.
Осъзнах, че не беше подходящия момент, в който трябваше да се обадя. Затова реших да замажа нещата по някакъв начин.
" Тоест, четох някъде, че тук няма вълци от 60 години."
" Вярно е, но вълците са скитници. Може да са дошли от другаде, подтикнати от импулс или спомен." отвърна ми ветеринарят.
" Вълците имат спомени?" попитах.
" Да, имат дългосрочна памет. Ако са свързани с първичен инстинкт. Виждате ли тук?" доктора посочи една от снимките.
" Това са следи от нокти. Вълкът щеше да атакува гърлото или гръбначния мозък със зъбите си."
" Тогава да не е планински лъв?" попита шерифът.
" Не знам. Вълкът може да преследва плячката си, спъвайки я и по този начин да нарани глезените й."
При тези думи, имах чувстото, че ми причерня. Точно както в съня ми. Точно така бях хванал Алисън.
" След това идва ред на гърлото." допълни ветеринарят.
* * *
Реших да отида да занеса вечеря на майка си в болницата и да видя човекът от автобуса. Ако ветеринарят беше прав, трябваше да мога да си спомня какво се беше случило през нощта.
" Да не би красивият ми и талантлив син да ми е донесъл вечеря?" попита майка ми.
" Реших, че искаш малко разнообразие."
" Ти си най-милият подмазвач на света. Но няма да ти дам колата утре."
" Мамо."
" Какво? Има вечерен час, без кола. Но това ще го взема." каза майка ми и грабна пликчето с вечеря.
" Обичам те." каза тя.
" Аз също."
Добре, нямаше значение. Все щях да намеря начин да взема Алисън и без колата. Но трябваше да намеря човека. Насочих се към една стая. Когато отворих вратата, видях пострадалият. Беше в много лошо състояние.
" Г-н Майърс?"
За моя изненада, той си отвори очите и ме погледна.
" Добре ли сте?" попитах.
Той се надигна, като се опитваше да ми каже нещо. Той ме хвана за ръката и ме стисна много силно.
" Какво по дяволите правиш тук? Изчезвай!" видях майка ми, която ме отпрати.
Излезнах от болницата и се отпаривих право при Дерек. Той беше единственият, който щеше да ми даде отговори.
Когато стогнах пред къщата му, която не приличаше на къща след пожара, застанах отпред и го повиках.Знаех, че не се налагаше да викам, затова казах със спокоен глас.
" Знам, че ме чуваш. Нуждая се от помощта ти."
Никога не съм предполагал, че ще кажа тези думи. И то точно на Дерек. Изведнъж вратата се отвори.
" Добре." казах аз.
" Знам, че заради мен те арестуваха и казахме на ловците, че си тук. Не знам нищо за случая със сестра ти. Но мисля, че снощи направих нещо. Сънувах един човек, но пострада друг. Оказа се, че част от съня е истина." допълних.
" Мислиш, че ти си нападнал шофьора?"
" Видя ли какво направих снощи?"
" Не."
" Можеш ли да ми кажеш истината. Ще нараня ли някого?"
" Да."
" Мога ли да убия някого?"
" Да."
" Ще убия ли някого?"
" Най-вероятно.
Какво щях да правя. Ако беше истина това, че можех да убия някого, то тогава всичките ми близки бяха в опастност.
" Виж. Ще те науча да си спомняш. Ще те науча как да контролираш промяната при пълнолуние. Но няма да е безплатно."
" Какво искаш?" попитах.
" Ще разбереш. Засега ще изпълня твоето желание. Върни се в автобуса. Влез. Виж го, почувствай го. Остави се на сетивата си - зрение, обоняние, допир - да си спомнят."
" Това ли е? Трябва да се върна?"
" Искаш ли да узнаеш какво е станало?"
" Искам да знам дали съм го наранил."
" Не е вярно. Искаш да узнаеш дали ще нараниш нея.
Знаех, че казваше истината, затова не казах нищо.