In the shadow

Chapter 2: Your twin?

След странната случка разиграла се на магистралата пропътувах още няколко километра, докато не срещнах втори човек. За мое щастие бе мила възрастна дама, а не синът на Сатаната както предния път.

Благодарение на нея успях да стигна до Дикинсън и вече се намирах в супермаркета, пълнейки количката си с най-различни продукти.

„Мамка му!" Прошепнах като се опитах за пореден път да достигна течния шоколад. Кой по дяволите го е сложил на най-горния рафт...

Ама и аз... Защо не съм пораснала само още с четири-пет сантиметра..

В следващия миг усетих топла длан да се увива около кръста ми, галейки леко разголената ми кожа.

„Заповядай!" Прошепна в ухото ми дрезгав, но същевременно мек и нежен глас.

Обърнах се слисана, заглеждайки се в непознатата фигура. Течният шоколад остана да виси по между ни, когато аз разпознах лицето, отскачайки силно назад и блъскайки се в препълнените с храна рафтове.

Една кутия със зърнена закуска се изплъзна от шкафа удряйки ме по главата.

„Извинявай. Не съм искал да те стресна." Отвърна той, продължавайки да държи шоколада протегнат към мен.

Лека усмивка играеше на устните му, но тя не можеше да ме заблуди, аз вече знаех какъв задник е. Милото му държание в момента бе само маска, прикриваща истинската му същност.

„Разкарай се!" Изсъсках злобно, блъскайки ръката му и карайки буркана да се изплъзне между пръстите му.

Очаквах да чуя трясък породен от контакта на стъклото със земята и да видя как хиляди парченца се разпиляват, но това така и не се случи. Преди да се осъзная буркана вече се намираше в другата му ръка стиснат здраво.

Ехаа... Какви рефлекси само...

„Боя се, че не разбирам с какво съм заслужил отношението ти..." Отвърна озадачено той, а аз повдигнах вежди подигравателно.

„Ама ти сериозно ли?"

„Напълно." Потвърди той с леко кимване.

„Какво, да не би да забрави за случката на магистралата преди около час?" Запитах го, скръствайки отбранително ръце.

„Каква случка?"

„Наистина ли ме взимаш за толкова тъпа?"