In the shadow

Chapter 13: The hunters are here...

„Да вляза ли с теб?" Попита Брейдън видимо забелязал притеснението ми. „Мога да сритам задника на Девън, затова че те остави да се прибираш пеша." Подсмихна се.

„Мисля, че и двамата знаем, че той ще срита твоя." Засмях се.

„Така е!" Присъедини се и той. „Но ти после ще се погрижиш за раните ми."

Смехът ми веднага секна и в колата настъпи неловко мълчание.

„Ще тръгвам." Наклоних се леко, целувайки го по бузата. „Благодаря за превоза!"

„Няма проблем! За теб винаги!"

Изчервих се от думите му. Колкото и да ми се искаше да харесам Брейдън по-различен начин не можех... Единственото, което чувствах към него бе симпатии като към брат или гей приятел. На последното мислено се засмях.

Отворих вратата рязко, блъскайки я в стената. Направих го нарочно, за да знаят че съм тук и да прекратят гнусното си натискане и лигавене.

За моя изненада обаче видях Девън сам, седнал на дивана в дневната.

„Какво е това нещо с блъскането на врати?" Тросна се той, скръствайки силните си ръце.

„Къде е Лейла?" Игнорирах въпроса му.

„Какво те засяга?" Сопна се той.

„Не ме..." Излъгах. „Но след като ме заряза сама на паркинга заради нея, реших че поне ще оползотвориш времето си с нея."

„За какво говориш?" Попита, изправяйки се и приближавайки се към мен. „Не съм те зарязал, нали ти казах да се качиш."

„Да бе..." Извъртях очи. „Много добре знаеше, че няма да се кача в една кола с тази кучка."

„И защо така, кукло?" Пресегна се, увивайки кичур от косата ми около пръста си.

Замахнах, удряйки ръката му и карайки го да прекрати действията си.

„Не се прави на глупак... Естествено, че е заради случката в стола, когато почти не ме уби." Само при спомена за това и ми идва да и оскубя косата и да я накарам да я изяде.

„А дали наистина е така?"

Ръката му се плъзна зад тила ми, събирайки косата ми на топка.

„Какво си мислиш, че пра..." Думите ми бяха прекъснати, когато той яростно издърпа главата ми назад.