In the shadow

Chapter 15: And i want to apologize...

Гледната точка на Мей:

Кой би предположил, че спасяването на най-добрата ми приятелка ще се превърне от най-големия подвиг в живота ми - в най-необмислената и грешна постъпка, която съм правила някога.
Шибаният Девън, ето кой! Той би трябвало да знае всичко за глупавия естрел, нали каза, че е срещал такъв преди... Следователно защо нищо не каза?

Ами, защото не е подозирал, че притежаваш такава способност, глупачке! Проговори вътрешното ми аз.

От един час насам се опитвахме да разгадаем мистерията около човешкия лик на Фрея. Нищо обаче не се получаваше. Рей се вайкаше как ще се изправим срещу ловците с един човек по-малко, Девън бе тотално обрекъл мисията за спасяването на Брейдън, тъй като цитирам: "Мей е твърде безполезна и изморена, след като оплеска нещата с Фрея." Затова реши да изчакаме поне ден, докато си възвърна силите. Фрея ме гледаше безизразно и от време на време пускаше по някоя сълза за предишните си свръхестествени сили. Аз от своя страна се чудех какво изобщо правех в тази картинка. Никак не се вписвах в цялата тази шантава работа и очевидно не ме биваше особено в използването на способностите ми. Всеки път, в който тази глупава светлина се появеше, ставаше нещо грешно или дори фатално.

"Ловците дори не подозират, че вече съм човек... Сега дори не мога да се защитя... Аз съм безполезна... Ще ме убият без да им мигне окото, за тях съм една нищожна мушица..." Вайкаше се Фрея, а на мен започва да ми писва от цялата драма.

Колко бързо забрави признателността и я замести с оплаквания... Да вярно е, че оплесках нещата, но го направих просто, защото исках да бъде жива. Може поне да е благодарна, че още върви и диша, а не да мрънка за всичко останало. Какво ли не бих дала да бъда на нейно място и да получа възможността да бъда обикновен човек.

"Знаеш ли Фрея, ти наистина не оценяваш, че ти бе даден втори шанс..." Погледнах я мрачно. Вече ми дойде до гуша от глупостите й.

"Мей, дори не започвай!" Отвърна предупредително тя. "Не искам този скапан дар за нищо на света... За какво ми е да живея като безполезна твар? По-добре да бях умряла."

Думите и ме прободоха като нож в сърцето.

"Безполезна твар!?" Възкликнах невярващо. "Коя за бога си ти? Защото определено не си моята най-добра приятелка, която бе готова да се изправи срещу Девън, за да ме защити... А тогава дори не бе наясно със силите ми. За теб бях просто човек."