Chapter 21: What's going on here?

994 123 7
                                    

Гледната точка на Мей:

Ръката ми колебливо натисна дръжката на вратата надолу, открехвайки я. Стаята бе тъмна и задушна, трябваше да минат минути преди очите ми да се адаптират. Успях да различа няколко силуета.

Брейдън се извиваше в леглото, усуквайки чаршафите около себе си. Болезнените викове не даваха покой на устните му.

Гледката бе толкова разтърсваща, че извърнах глава, давайки свобода на сълзите си. Притиснах устата си с ръка, шокирана от събитията. Той умираше, а аз не бях готова да загубя и него...

Девън стоеше до леглото, опитвайки се да държи тялото му на място. Лицето му бе измъчено, а очите изпълнени с тъга.

Фрея се бе свила в ъгъла на стаята, ридаейки тихо. Рей топеше някаква кърпа в купа с вода и деликатно бършеше лицето на Брейдън от потта, с която бе покрито.

Липсвах само аз... Как са могли да не ме извикат...

"Девън той умира..." Прошепна Рей, а гласът му се пречупи накрая.

Фрея зарида още по-силно, но никой от тях не даде знак да е забелязал присъствието ми по някакъв начин.

"Знам." Отвърна Девън, отпускайки се безсилно на стола и оставяйки брат му да се гърчи в ужасни мъки. "Вината е моя... Закъснях. Не отидох на време, а той ме чакаше, довери ми се, а аз го подведох и сега вече е късно. Не мога да направя нищо освен да гледам как умира. По дяволите!" Изкрещя разярено, удряйки таблата на леглото. Дървото се сцепи на две, карайки ме да подскоча от мястото си.

Тогава ме забелязаха. Всички впериха очи в мен ужасени. Личеше си, че не искат да бъда тук, но не разбирах защо....

"Девън..." Започнах само, за да бъда грубо прекъсната.

"Какво правиш тук, Мей?" Въздъхна уморено. "Връщай се в леглото."

"Не! Как може да ми казваш това? Та, той е и мой приятел... Имам право да бъда тук, колкото и всеки един от вас!" Извиках отчаяно, горещите сълзи се стичаха по бузите ми, мокрейки обилно лицето ми. "А-аз" Заекнах. "Аз мога да му помогна."  Казах решено, насочвайки се към Брейдън. "Мога да го излекувам."

Девън моментално скочи от мястото си, хващайки ме агресивно за ръката. "Да не си посмяла!"

In the shadowWhere stories live. Discover now