In the shadow

Chapter 3: Hey guys! This is May.

Колкото и да не ми се искаше, деня да започна училище настъпи. Тази една седмица почивка, която си бях дала уж, за да се адаптирам към обстановката приключи. И вече никакво оправдание не склоняваше майка ми да ми даде още една седмица.
Бих искала да кажа, че се запознах с много нови хора и няма да бъда училищния аутсайдер, но не се получи. Освен двамата еднакви на външен вид, но ужасно различни по характер братя, които впрочем не съм виждала от случката с магистралата и супермаркета, се запознах с едно мило момиче с мека кестенява коса и топли сини очи. Името и беше... Трябва ми секунда да помисля... А, да Фрея.
Та както споменах по-горе днес бе моят първи ден в новото училище и направо ми идеше да повърна... Може пък това да смили майка ми и да ме остави вкъщи.
Отметнах олекотената завивка с огромно нежелание, защото осъзнавах, че щом изпълзя от малкия си импровизиран пашкул вече няма връщане назад.
Не бързах с привеждането си в приличен вид първо, защото бе 7 часа сутринта и второ, защото ми липсваше желанието да върша каквато и да е дейност.
Нарочно се бавих до 8 часа, въпреки че перфектно знаех, че училището започва в 8:15. Майка ми обаче паникьосана както винаги връхлетя в стаята ми, почти откачайки вратата от пантите й.
"Мей, за бога имаш само 15 минути... Хайде идвай, ще те закарам." Гласът и граничеше с истерията, а аз просто стоях и се забавлявах, продължавайки спокойно да навивам и последния кичур коса около машата.
Забелязала моята незаинтересованост, тя се приближи към мен, буквално изтръгвайки уреда от ръката ми.
Не и казах нищо, въпреки че вътре в мен кипеше неописуем гняв. Не продумах и през нищожната част от пътя, която изминахме с колата. Единствено когато слязох, измънках едно "Чао" и дори не дочаках отговора й, а направо се запътих към входа.
"Мей!" Стори ми се, че чух някой да вика името ми, но бързо тръснах глава, осъзнавайки се. Та аз не познавам почти никого тук, а дори тези, с които се запознах сигурно вече отдавна са ме забравили.
"Мей!" Чу се гласът отново и този път се обърнах убедена, че не ми се причува.
Видях едно зачервено от тичане миловидно лице и мека кестенява коса, поклащаща се отзад на вълни.
"Момиче, да не си оглушала... Почти ми докара инфаркт от бързане."
"Помислих, че ми се причува." Отвърнах сконфузено.
"Ама и ти си една.." Въздъхна Фрея, усмихвайки се леко.
След това ме хвана под ръка и се запътихме към стаята за първия ни час.

"Ще видиш, че ще се забавляваме много. Ще те запозная с приятелите си, сигурна съм, че много ще си допаднете."