In the shadow

Chapter 7: Jesus Christ!

Гледната точка на Мей:

Събудих се с ужасни болки в главата. Това припадане доста трябва да ме е изтощило... Засмях се лекичко при използването на думата "припадане"... Знам че всичко бе по вина на онази кучка Лейла и все още не знам как го направи, но ще разбера и ще я накарам да съжалява, че е започнала да се занимава с мен.

Леко разтърсих глава, осъзнала че не съм права да се чувствам така... Не се гневя лесно по принцип, нито съм отмъстителна. Не е редно да се изпълвам със злоба към някого.

Напоследък, откакто се преместихме в този град, се чувствам някак различно. Сякаш не съм на себе си, или може би точно в момента съм себе си, просто преди не съм го открила... Звучи объркано, знам. Самата аз съм доста объркана в момента. Но Блекроуд е много повече от малко градче с малобройно население. Тук се крие някаква мистерия... Някаква огромна тайна и аз ще науча каква е.

Погледнах объркано часовника... От толкова мисли забравих да проверя колко е часът. С изненада установих, че е 7:00. Проспала съм цял един ден и след по-малко от час започва училището, затова трябва да побързам ако искам да стигна на време.

С приближаването на училищната сграда коремът ми се сви ужасно, а краката ми забавиха ход. Лошото предчувствие, че нещо ще се случи, се е загнездило в стомаха ми.

Когато се приближих към шкафчето си видях Фрея облегната на вратичката.

"Хей!" Поздравих я с вяло махване на ръката и лека усмивка.

"Трябва да говорим!" Отвърна заповеднически тя и ме хвана за лакътя. Усетих как цялата ми кожа на врата настръхна и погледнах объркано към Фрея. Миг след това осъзнах обаче, че изобщо най-добрата ми приятелка не е причината за побилите ме тръпки. По ужасеният поглед, който се изписа на лицето на Фрея, разбрах че има някого зад мен. А по реакцията на тялото ми, вече перфектно знам кой е.

"Фрея..." Думите излизат като ръмжене от устата му.

"Девън... Аз..." Започна нервно и ръката ми се изплъзна от нейната, тупвайки в страни до тялото ми.

"Тръгвай с мен... ВЕДНАГА!" Последното го изкрещя и двете с Фрея подскочихме. Миг след това тя вече върви след Девън, опитвайки се да го настигне. Видях как завиват по един от коридорите, който води към тоалетните и любопитството ми нарастна с огромна сила. Преди да успея да се спра, вече усетих как ги следвам плътно. Знам че Девън бе ядосан, същност много повече от ядосан... Беше бесен, но искам да се уверя, че няма да нарани приятелката ми. Дори и с риск да си навлека яростта му, или нещо по-лошо.