In the shadow

Chapter 23: We have to run...

Извинявам се за забавянето на главата... Имах доста за учене и наистина от много време се опитвах да измисля продължение, но се оказа, че продължаването на тази история ще е по-трудно от колкото предполагах. Гордея се с начина по който се получава до тук и наистина не ми се искаше да публикувам някаква прибързана глава само ей така, за да има какво да четете. Отнема време да си подредиш мислите и да създадеш нещо.

Дано главата да ви хареса и чакането да си е заслужавало. А ако някой от вас не си спомня какво се е случило в предната глава, може да се върне и да я препрочете набързо.

Гледната точка на Мей:

Отдръпнах се внимателно, прекъсвайки целувката. Челото ми се опираше в неговото докато и двамата се опитвахме да нормализираме дишането си. Очите ми все още бяха затворени, запечатвайки в съзнанието ми споменът от устните му върху моите.

"Девън..." Прошепнах тихо, поглеждайки го. Той не отвърна, просто продължи да се взира в мен, очаквайки да продължа. "Какво се случи?"

"Нещо не е наред..." Въздъхна, оглеждайки смръщено стаята. "Не се предполагаше да отприщвам толкова сила... Бях определил количеството предварително, а аз никога не губя контрол." Пристъпи няколко крачки напред, заставайки пред огромното легло. "Освен ако..."

Очаквах да продължи изречението си, но той така и него направи, затова попитах нетърпеливо: "Освен ако, какво?"

"Освен ако не сме изправени пред сериозна заплаха." След това се завъртя рязко към мен, срещайки погледа ми. Очите му ме гледаха толкова напрегнато, че изпитах неистово желание да извърна глава. "Мей, какво се случи в бараката онази нощ?"

Но защо ме питаше това, той много добре знаеше отговора, нали беше там...

"Нищо... Взривих я." Отвърнах несигурно.

"И никой от ловците не ти е казвал нищо?" Попита подозрително.

О, не....

"Боже мой!" Поех рязко въздух, поглеждайки го с широко отворени очи. Как можах да забравя за това....

Каква глупачка съм...

"Аз.... Аз..." Заекнах несигурно. Бях толкова разочарована от себе си и от това, че съм пропуснала да им споделя най-важната подробност... Но бях притеснена за Брейдън и просто изключих за всичко останало... Не че това ме оправдава по някакъв начин.