In the shadow

Chapter 24: Don't you remember...

Гледната точка на Мей:

Вятърът духаше силно, отдръпвайки косата от лицето ми, тръпки пъплеха бавно нагоре по кожата ми, сигнализирайки за наближаваща опасност. Притворих очи, оглеждайки съмнително вратата, през която предстоеше да преминем, или по-скоро трябваше да го нарека дупка, защото врата почти не бе останало. Девън несъмнено бе прав. Имахме си работа с друг естрел, можех да усетя енергията, която прииждаше от тялото му.

Той бе тук и ни очакваше. Страхувах се какво ще се случи след като прекрачим прага на тази бензиностанция. Не знаех дали мога да се справя и дали нямаше да ги предам. Твърде рано ми бе за такава битка... Не бях готова, та аз дори не можех да контролирам добре силите си.

"Мисля че това е лоша идея..." Отбелязах смутено, не смеейки да ги погледна.

"Успокой се, Мей! Може вътре да няма никого." Опита да ми вдъхне кураж Рей. Но аз знаех, че грешеше. Постройката определено не бе празна.

"Не, сигурна съм, че има някого вътре. Усещам енергията му." Отвърнах, а Девън ме погледна намръщено.

"Тогава да влизаме и да разберем какво иска това копеле от нас." Хладнокръвието му бе учудващо... Как можеше да запазва винаги такова самообладание. Аз от своя страна бях трепереща бъркотия. Искаше ми се да не ме е страх и да бъда смела, но в края на краищата до преди няколко месеца бях само обикновено момиче, което дори не бе наясно със способностите си.

Без да се замисля много, Девън ритна това, което бе останало от вратата, карайки парчетата дърво да се строполят на земята с оглушителен трясък.

"Чудесно!" Възкликнах саркастично. "Току-що оповести на всички, че сме тук..."

"Знам, това бе целта." Отвърна, подминавайки объркания ми поглед. Вместо това навлезе навътре в бензиностанцията, оглеждайки внимателно всеки стилаж.

Като цяло от вътре всичко си изглеждаше нормално. Имаше тук-там изпопадали кроасани или снаксове, но всичко друго бе на мястото си. Който и да е влизал целта му не е била да унищожи сградата.

"Какво имаше предвид преди малко?" Попитах Девън настигайки го. Когато не ми обърна отново внимание, хванах леко ръката му, карайки погледа му да се засече с моя.