In the shadow

Chapter 18: Тhe element of surprise

Гледната точка на Мей:

"Мей, трябва да се изправиш."

Девън направи опит да ме повдигне от земята, но аз твърдо отказах, поклащайки глава.

"Тя ме удари..." Прошепнах невярващо. "И за какво? Заради глупавите си сили... Това е безумие."

"Мей ти не разбираш... Ние не сме като теб. Ние се раждаме наясно със способностите си. Те са част от нас. Да отнемеш силите на една сянка е все едно да отрежеш ръцете и краката на човек. Няма нищо по-лошо на този свят от това да се чувстваш безполезен и да знаеш, че не можеш да сториш нищо, за да спасиш себе си и приятелите си."

"Защитаваш ли я Девън?" Попитах невярващо.

"Разбира се! Тя е част от семейството ми и напълно разбирам чувствата й... Но това не означава, че ще допусна да ти посяга."

"Предполагам си прав..." Въздъхнах, изправяйки се.

"Иди и се преоблечи, аз ще извикам Рей." Заповяда с твърд глас.

"Къде ще ходим?" Попитах объркано.

"Отиваме да спасим Брейдън. Забавихме се прекалено много и се опасявам, че може да е късно."

Днес се очертава страхотен ден... Първо бях зашлевена от най-добрата си приятелка, а сега ще се изправя пред най-големия си кошмар - ловците. Може ли да стане по-зле...

Извадих от гардероба черен панталон, черен потник и кожено яке. Навлякох ги набързо и се затичах надолу, където Девън и Рей ме чакаха.

"Как ще разберем къде държат Брейдън?" Попитах, опитвайки се да избягвам втренчения поглед на Девън.

"С това ще се заеме Девън. Те са близнаци и са свързани, което значи че Девън притежава способността да локализира местоположението на Брейдън."

Кимнах с глава.

"Черно, сериозно ли?"  Дълбокият му смях огласи стаята.

"О, я млъквай!"  Простенах раздразнено.

"Хайде, нямаме време за губене."

Рей ни направи знак с ръка, повеждайки ни към колата.

Пътуването отне доста време и никой не смееше да проговори. Аз умирах от притеснение и нервно играех с пръстите си в опит да се успокоя. Но мисълта, че не съм добре подготвена и може да се издъня, ужасно ме измъчваше.