In the shadow

Chapter 10: Enough!

"Удари ме!" Изкрещя Девън разгневено.

Това ни е първата сутрин заедно, след като се нанесох в неговата къща. До тук обаче не минава много добре... Той е червен като домат, не защото се е изморил, а защото ми е бесен. Иронията е, че трябваше да се получи обратното. Опитваше се да ядоса мен, за да мога отново да използвам способностите си. Естествено опитите му ме караха да се смея, а това го изнервяше. Вече на ръба на отчаянието той ми изкрещя да го ударя, а аз стоях и го гледах невярващо.

"Хайде! Да не би да оглуша? Казах ти да ме удариш."

"Не го искаш повярвай ми... Спомняш ли си какво се случи вчера? Не мисля, че би желал да развалиш и този под." Поклатих глава и отказах да помръдна.

"О, за бога! Когато животът ти е застрашен изобщо няма да ти дреме за шибания под, Мей..."

За първи път от както го познавах, изричаше името ми... Прозвуча ми толкова странно и нереално, че стоях и го гледах захласната доста време преди грубият му глас да ме сепне отново.

"Какво си ме зяпнала? Знаеш ли, този кух поглед никак не ти отива..."

Изгледах го навъсено, скръствайки ръце. Е, честито! Започна да ми лази по нервите.

"А аз си мислех, че си по-малко безполезна, след като успя да ме повалиш. Но това сигурно е било някакъв феномен, или по-точно огромен късмет. Ти си си все същата негодна парцалена кукла..." Продължи безмилостно.

"Копеле..." Процедих през зъби, събирайки дланите си в юмруци. Този път не се шегуваше... Знаеше точно какво да каже, а думите му се забиваха като нож в слабото ми място.

"Може да съм копеле, но поне знам как да се защитя. Докато ти... Ти ще си умреш като жалка страхливка още на първата битка с ловците."

Вече бях започнала да треперя от ярост, дори не можех да мисля трезво. Исках да го видя да се гърчи от болка, исках да го видя на колене пред мен.

Отпуснах длани, освобождавайки забитите в ръцете ми нокти. Изпънах едната си ръка на пред, без дори да знам защо... Сякаш не контролирах сама действията си, сякаш някаква друга част от мен знаеше точно какво да направи. След това без да губя никакво време изпънах напред и другата. Миг след това огромна въздушна вълна събори Девън на колене пред мен, точно както си го бях представила. Само че това не ми стигна. С няколко плавни движения, успях да го повдигна във въздуха и после рязко свалих ръцете си, карайки тялото му да се удари с трясък в земята.