Chapter 9: What do you mean?

1.3K 117 5
                                    

Гледната точка на Мей:

"Какво? В какво си сигурен?" Попита любопитно Фрея, забивайки големите си очи в Девън. Ако трябва да съм честна, аз също си умирах да науча какво знае за същността ми.

"Знам какво е. И повярвайте ми, в момента се нашихме в доста големи лайна..."

"Девън!" Възкликна неодобрително приятелката ми. "Престани с лошия език и ни кажи всичко, което знаеш."

Девън въздъхна тежко, сякаш му костваше огромни усилия да започне.

"Наричат ги естрели. Идва от испанската дума estrella, което значи звезда. Няма смисъл да ви обяснявам способностите, защото всички вече станахме свидетели на тях. По принцип ако не бъдат провокирани, силите им изобщо няма да се отключат и могат цял живот да живеят като..." Спря за миг, замисляйки се коя е най-правилната дума. "Ами като нормални хора. Но отключат ли ги веднъж, няма връщане назад. Приемат истинската си същност и са принудени да живеят така докато не умрат."

"Добре, до тук не чувам нищо чак толкова лошо..." Обади се Брейдън, което му донесе навъсен поглед от страна на Девън.

"Нека чуем и останалото." Проговорих най-после и аз, а Девън кимна.

"Проблемът е в ловците. Да срещнеш естрел е истинска рядкост. През целия си живот съм се сблъсквал само с още един от този вид и повярвайте ми не свърши добре за него. Ловците жадуват да залавят такива като теб. " Завърши, посочвайки ме.

Поех рязко въздух, паниката започна бавно да ме превзема. О, боже! Само преди няколко часа си бях нормална, защо ми трябваше да си отключвам тъпите способности.

"Ти си виновен за всичко това." Изкрещях ядосано, обръщайки се към Девън.

"Така ли, и как по-точно?" Попита надменно, а аз исках да изтрия самодоволната гримаса от лицето му.

"Заради теб отключих тези неща... Способности или там каквото са. Преди да те срещна си бях съвсем нормална и не ме преследваха някакви откачалки, които искат да ме убият."

"Спокойно кукло, не си сама в тази каша." Отвърна, заглеждайки се в стената.

"Какво имаш предвид?" Попитах объркано.

"Това, че в момента ти си в ролята на огромно светещо кълбо, което може да бъде забелязано дори и от Космоса. Въпрос на време е цяла армия от ловци да се изсипе в Блекроуд, а ако си забравила тук живеем и ние. Следователно покрай теб ще открият и нас и всичко, цялото ни прикритие от толкова години ще отиде по дяволите." Ръцете му се свиха в юмруци, а лицето на Фрея и Брейдън пребледня.

In the shadowTempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang