Chapter 8: That's too much...

1.1K 127 3
                                    

Гледната точка на Мей:

След удара, който нанесох на Девън, ръцете ми започнаха неконтролируемо да треперят. Изведнъж цялата сила, която бе дошла с гнева ми, рязко ме напусна и не успях дори да се задържа на крака. Отново се свлякох на земята, опряла длани в пода.

"Мей!" Изкрещя разтревожено Фрея и се затича към мен. Брейдън отиде при Девън и му помогна да се изправи. Демоничното момче бавно изтърси пръстта от дрехите си и впи черните си ями в мен. Беше очевидно че е ядосан, но в момента не ми пукаше особено.

Фрея направи опит да ми помогне да стана, но аз вдигнах длан във въздуха, правейки и знак да спре.

"Недей! Не ме докосвай." Казах предупредително.

"Но защо?" Попита неразбиращо.

"Просто недей!" Троснах и се.

Истината е, че ме е страх... Ами ако я нараня, както нараних Девън. Ами ако тази странна сила се завърне и този път запратя Фрея нанякъде. Не, не бих понесла да нараня най-добрата си приятелка.

Докато размишлявах пред погледа ми се изправиха чифт черни боти.

"Как го направи?" Дълбокият му глас прокънтя в главата ми. Тръпки отново полазиха тялото ми и този път успях да събера сили да се изправя.

"Не знам..." Отвърнах искрено. "Аз също бих искала да разбера отговора на този въпрос."

От устата му излезе нещо като ръмжене и миг след това бях закована към стената, ръцете му бяха върху моите, притискайки ме към твърдата повърхност, а лицето му бе само на сантиметри.

Заради близостта му стомахът ми започна да се свива и някакво странно усещане превзе тялото ми. За жалост усещането не беше неприятно, а напротив, така сякаш го исках близо до себе си, даже по-близо от това. Пред очите ми премина картината как го сграбчвам за тениската и го придърпвам към.... О боже! Какви ги мисля.... Не, трябва да се отърся от тези глупости.

"Направи го пак!" Прошепна, така че само аз да го чуя и думите му ме оставиха крайно изненадана. Дълго време го гледах с недоумение и очаквах да ми каже, че се шегува, но той бе напълно сериозен.

"Хайде, искам да го видя отново, за да съм сигурен..." Дъхът му погали нежно устните ми.

In the shadowWhere stories live. Discover now