Крис
Вече от 3 дни сме в Сан Диего. Притесняваме се за Джесика. Не яде,не говори...Само гледа в една точка и толкова.Опитваме се да завържем разговор с нея,но не се получава.
Днес реших да поговоря с нея и да и занеса нещо за ядене.Взех храната и се запътих към стаята ѝ. Почуках на вратата,но никой не ми отговори и затова влязох без покана.Видях я да лежи на леглото си обляна със сълзи и прегърнала една възглавница.Оставих таблата с храната на нощното и шкафче и седнах на леглото.
-Хей,Джес. Какво има?-Попитах аз с най - милия и тих глас.който имам.-Притесняваме се за теб.-Казах докато си движех ръката нагоре надолу по гърба ѝ.
-Остави ме Крис.-Каза тя хлипайки.Поне имаме напредък.
-Не! Няма да те оставя!-Казах аз малко по - високо.-Моля те Джес,кажи какво ти има.-Казах вече с по - спокоен тон.
-Мая...-Не можа да довърши и се разплака.Аз събух обувките си и легнах до нея и преди да направя каквото и да е тя ме прегърна.Без да се замисля ѝ отвърнах.
-Шшшш.....Всичко ще се оправи...Тя си го заслужаваше! И аз ако бях на твое място щях да го направя.Не се притеснявай.-Опитах се да я успокоя и явно подейства защото тя спря да плаче.Погледна ме със сините си влажни очи и каза:
-Наистина ли?-Попита тя с надежда.Аз кимнах.
-Да....Хайде сега да похапнеш.Не си яла от 3 дни.-Казах аз докато вземах таблата с храна.
-Не съм гладна,Крис!-Каза тя и се изправи в седнало положение.
-Хайде де,Джес. Притеснявам се за теб.Моля те...-Помолих ѝ се аз и тя се усмихна.
-Ох,добре.Дай я тук!-Каза тя и взе таблата от ръцете ми.Грабна парчето пица и за по - малко от 10 секунди вече го нямаше.Аз се захилих и тя ме погледна.
-Какво?-Каза тя с пълна уста.Аз се засмях още по - силно и тя ме погледна въпросително.След по - малко от 1 минута зацепи за какво става въпрос.
-Я не ми се смей! Ако и ти не беше ял 3 дена и ти щеше да изядеш едно парче пица за 10 секунди. Сега млъквай и отивай да ми вземеш още едно парче!-Каза тя и се опита да изглежда сериозно,но не ѝ се получи.
-Не! Ще слезеш в кухнята и ще ядеш там!-Казах аз,но тя се нацупи.
-Хайде да слизаме.-Казах и я издърпах от леглото,но тя не помръдна.Толкова много ли тренира?!
YOU ARE READING
Лошо момиче
ActionДжесика е била само на 16 когато са убили семейството ѝ пред очите ѝ. Тя посвещава целия си живот на това да открие убийците и да си отмъсти, но ще срещне много трудности и чувства- любов, омраза, предателство, страст. Ще се справи ли или ще се подд...