Лошо момиче

24.

Джесика

Беше 6:21 и аз с радост станах от леглото си.Сигурно ще си помислите "Кой нормален човек става с радост толкова рано?!".Е аз не съм нормална,а и днес ще разследваме къде са бърлогите на онези мишки.

Отидох в банята взех си 15 минутен душ и си измих зъбите.Облякох си чистото бельо и изведнъж ми стана страшно студено.С бързи крачки отидох до гардероба си и си извадих сиви къси панталони,черен,широк потник,на който пишеше keep calm and carry on.Запасох предната част на потника си в панталона,обух си черните кецове на Vans и отидох до тоалетката си.Вързах си косата на висока конска опашка и на нея сплетох египетска плитка.Сложих си спирала и бебешко розово червило.Този цвят ми е любим,а пък и ми отива.

Слязох долу и момичетата бяха се насъбрали в хола и си гледаха нещо на телефоните.Отидох до кухнята и си взех една ябълка.За 5 минути я изядох и се върнах обратно в хола.Момчетата все още не ме забелязаха за това се прокашлях раздразнено и те веднага отместиха погледите си от телефоните и ги насочиха към мен.

-Какво правите?-Попитах и надникнах в телефона на Крис. Той гледаше някакви обяви за апартаменти в Маями.Аз веднага грабнах телефона от ръцете му и излязох от тази страница.

-Защо го направи?-Попита той и се нацупи.

-Апартамент ли смяташ да си купуваш?-Попитах и му подадох телефона.

-Ако е възможно и къща....-Каза и си прибра телефона в джоба.

-Всички ли гледате това?!-Попитах раздразнено и леко ядосано.

-Да!-Казаха всички без Майк....Той не беше и тук.

-А не,не,не,не,не,не,не,не,не,не,не,не,не!!!!! И сама ли ще ме оставите да живея?! Това ли искате?! Няма да го позволя!!!! Ако трябва ще купя всички къщи и апартаменти в Маями,но няма да ви оставя да се изнесете!!!!-Казах аз ядосано и прибрах телефоните на всички.

-Няма да си сама! Ще живееш с Майк...-Каза Джейк.

-Стига де!!! Останете в нашата къща....Достатъчно е голяма!!!

-Ти да не би да ни се молиш?!-Попита Ник и кръстоса ръцете си.

-Разбира се,че не ви се моля! Просто....Свикнали сте да живеем в една къща заедно и сега ще ви е....Странно?!-Опитах се да прозвуча уверено,но дори и аз не си повярвах.Истината е,че щяха да ми липсват.Вярно,че ще се виждаме,но няма да е същото.