Лошо момиче

25.

Джесика
С момчетата обикаляхме града вече от 2 часа и усещам, че доста са се изморила.
-Искате ли да отидем в някое заведение?-Попитах ентусиазирано и те ме погледнаха и кимнаха енергично с глава.
-Супер! Знам едно заведение, в което продават страхотни мелби...Следвайте ме!-Каза Джейк и ние тръгнахме след него.

След по - малко от 10 минути бяхме пред заведението. Това място ми е много познато...Божеее..Това е...
-Това е заведението в което се запознахме!-Започнах да подскачам и да пляскам с ръце.
-Колко хубави спомени имаме от това място....-Обади се Ник.
-Да...Тук празнувахме 17-тия рожден ден на Джесика.-Припомни ни Крис.
-Да....Хайде да влидаме, че умирам да разбера как изглежда отвътре.-Каза Стивън и ние побързахме да влезем.

Въобще не се е променило. Стените все още бяха боядисани в тъмно лилаво, подредбата на масите си е все още същата...Побързах да извъртя глава към единствената маса до големия прозорец и...Да беше празна.
-Вижте...Масата ни е празна!-Казах със скоростта на светлината и момчетата мигновено извъртяха главите си към масата.
-БЪРЗООООО!-Извика Стивън и ние хукнахме към нея. Всеки си знаеше мястото.Ние даже си ги бяхме надписали на масата. Погледнах към мястото където би трябвало да е моето име и...Да все още си стоеше там.
-Даже имената ни стоят още тук.-Казах и всички погледнаха към масата.
-На моето място пише Джейк. -Каза Ник и погледна към него.
-На моето пише Стивън.-Каза Джейк.
-На моето пише Крис.-Каза Стивън.
-На моето пише Ник.-Каза Крис и всички станаха за да си оправят местата.
-Значи мястото на което аз седя е на...-Каза Майк и сведе поглед към масата.-Мая....-Каза той тихо, но така че да го чуем.
Никой не каза нищо...Аз само кимнах с глава.
-Няма ли кой да ни обслужи?!-Смени темата Крис и една пълничка сервитьорка приблизително на 60-65 дойде....О боже...Това беше леля Сюзън.
-Това не е ли Леля Сюзън?-Каза въодушевено Ник, а жената ни изгледа странно.
-А вие кои сте, деца?-Каза тя като ни огледа по още един път.-О боже....Ник, Стивън, Джейк, Крис и любимата ми Джесика!-Да, тя си спомни. -Какво правите тук? Не бяхте ли в Лонг Бийч?
-Да бяхме, но Ню Йорк ни липсваше и дойдохме за няколко седмици.-Избързах да кажа.
-Това е чудесно....Но къде е Мая и кой е този красавец?-Попита леля Сюзън и посочи към Майк.
-Мая....Тя претърпя инцидент....И загина.-Каза Крис и ме погледна с укоражителен поглед и аз кимнах едвам забележимо.
-Божеее....Съжалявам. Сигурно много ви липсва...Особено на теб Джес. Вие бяхте неразделни.-Каза тя и ме погледна жално.
-Така е. На всички ни липсва. -Казах аз и погледна ми се заби в земята.
-А този красавец кой е?-Попита тя.
-Приятелят ми.-Казах и му се усмихнах и той ми отвърна.
-Така ли? Винаги съм си мислела, че ще тръгнеш с Крис!-Каза тя и ние двамата се изчервихме, а Майк погледна Крис на кръв.-Наистина го мислех...А пък нали по едно време се харесвате....
-Сюзън!!!-Извикахме с Крис в един глас и после се погледнахме.
-Вие сте се...Какво?-Каза Майк невярващо.
-Това беше преди 6 години Майк...Спокойно!-Каза Крис и ме погледна.
-Аз май не трябваше да казвам това.-Каза леля и сложи ръката си пред устата.
-Мислиш ли?-Казахме всички в един глас и тя се засмя леко.
-Не се притеснявай момче! Те спряха да имат чувства един към друг още на втората седмица.-Каза тя и извади малкото си тефтерче от джоба на престилката и взе химикала, който беше закачен на джоба на блузата ѝ.-Какво искате? Нещо ново или обичайното?
-Обичайното!-Казахме всички без Майк.
-Момче, ти какво искаш?
-Оу....Ами...Същото като Джесика. -Каза той и ми се усмихна и аз му отвърнах.
-Добре! Каза тя и отиде да даде поръчката ни.