Вече беше 6:32 сутринта и аз трябваше да ставам.С големи мъки станах и се запътих към банята за да си взема душ и да си измия зъбите.След това отидох до гардероба си и си извадих си едни къси,черни панталони с капси от едната страна,бял потник на който пише Dreamer.Запасох потника в панталона и си обух черните кецове на "Supra".Сложих си спирала,очна линия и гланц за устни с вкус на портокал.Сплетох си косата на странична плитка.После взех мешката си и сложи един кат дрехи.Слязох в стая за оръжия и видях,че Майк е там.Точно сега ми се ще да не го бях срещала.
-Здравей.-Поздрави ме той и после пак извъртя погледа си към оръжията.
-Здрасти.-Казах и аз погледах към тях.Взех си FN Five-seveN.Да,това е пистолет!Взех си и два ножа,които скрих в колана си.
-Другите взеха ли си оръжия?-Попитах,докато намествах ножовете така че да не се виждат.
-Да!И казаха ти да вземеш телефоните.-Каза докато гледаше какво оръжие да вземе.Вече взе да ме ядосва.
-О боже,просто вземи един! Ето ти този!-Казах аз ги протегнах да го взема.- Zigana.Ето ти и три шурикен-а.Двата ги скрий в обувките си,а другия в колана!-Казах и излязох от стаята.Отидох да взема телефоните които бяха в хола и вече се запътих към гаража.Там бяха всички освен Майк.
-Взе ли...-Каза Ник,но аз го прекъснах.
-Да,взех ги!Ето ти твоя.-Казах и му подхвърлих неговия.
-Ето го твоя,Крис.-Казах и му подадох неговия.
-Ето го на,Джейк. Ето и на Стивън.-Казах и им подадох телефоните.-Телефона на Мая остава за Майк.
-Какво за мен?-Каза и се обърнах.
-Ето ти телефона.-Казах и му го подхвърлих.-Ник,взе ли храната?-Казах като се обърнах към него.
-Да,ето ви ги!-Каза и ни подаде по една хладилна чанта.Отворих я и вътре имаше два хамбургера,две бутилки с вода и един донът.Сложих я на предната седалка до моето място и хвърлих и мешката си там.Вече беше и 8:22.Трябваше да тръгваме.
-Хайде да тръгваме.-Казах аз и се качих в колата.За моя изненада първи потегли Ник. Нямаше да я бъде тая работа.Потеглих и с няколко бързи маневри го минах.Чух го да крещи.
-Все някога ще те бия,Джесика!-Извика той,а аз му показах среден пръст,но се усмихнах.После се концентрирах върху пътя.
YOU ARE READING
Лошо момиче
ActionДжесика е била само на 16 когато са убили семейството ѝ пред очите ѝ. Тя посвещава целия си живот на това да открие убийците и да си отмъсти, но ще срещне много трудности и чувства- любов, омраза, предателство, страст. Ще се справи ли или ще се подд...