Лошо момиче

23.

Майк

Вече бяхме пристигнали в Ню Йорк и нито аз говорех на Джесика нито тя на мен. Не мога да повярвам,че тя и Крис излизат заедно. В момента се чувствам ужасно.Сърцето ми е свито на топка,краката не ме държат и едвам казвам и едно изречение без гласа ми да се пречупи.

Вече пътувахме към къщата на Джесика,а аз едвам си държах очите отворени.Не можах да заспя в самолета.Всеки път като ги затворя виждам как Джесика и Крис да се целуват. При спомената за това стиснах волана толкова силно,че кокалчетата на ръката ми побеляха.Вече разбирам как се е чувствала Джес като ѝ изневерих. Направих една фатална грешка,която ще ми коства бъдещето ми с нея. Не мога да повярвам какъв идиот съм! Изгубих момичето,което обичам и сега тя е с друг.Да,обичам я! Бяхме заедно много малко,но за този период от време аз я обикнах. Опитах се да оправя нещата,но не се получи.Тя е упорита! Доста упорита,но това е една от многото причини да я обичам. За мен тя е съвършена. Когато ме погледне с нейните красиви сини очи се разтапям. Забравям даже къде се намирам. Като ми говори все едно ми разправя приказка.Тя има уникален глас! Никога не съм чувал толкова красив глас! Дори като ми вика гласа ѝ пак е толкова прекрасен,а усмивката ѝ ме пронизва в сърцето. 

Докато съм си мислел колко е прекрасна тя,забелязах,че сме пред къщата.Паркирахме си колите в гаража и Джесика побърза да излезе. Аз в момента исках да се просна на леглото и да заспя.Качих се моментално на втория етаж и влязох в първата стая която видях. Беше розова и за това предположих,че е нейна. Започнах да разглеждам,но чух така познатия ѝ глас.

-Какво правиш в моята стая?-Каза тя леко остро. Обърнах се видях студеното ѝ изражение. Светло сините ѝ очи сега бяха потъмнели и едвам се забелязваше,че са сини. Устните ѝ бяха в права линия,а лицето ѝ беше бяло като сняг. Аз се стреснах от вида ѝ и веднага се разсъних.

-Джесика,какво ти има?-Казах притеснено и се доближих до нея,но тя отстъпи крачка назад.

-Нищо ми няма,а сега излез от стаята ми!-Каза тя и очите ѝ станаха още по - тъмни.

-Няма да мръдна от тук докато не ми кажеш какво ти има!-Казах,седнах да леглото и кръстосах ръцете си.Тя простена тихо и седна от другата страна на леглото.

-Просто съм уморена.-Каза тя и се излегна.Много добре знаех,че лъже. 

-Просто ми кажи какво ти има!-Повиших леко тона си,но не прекалено.Тя рязко стана от леглото и аз се стреснах,но после се осъзнах.