Джесика
Беше 8:24 и аз вече бях пред гардероба и избирах какво да облека.Избрах си едни къси дънкови панталони,бледо лилава широка блуза,на която пише life is a party.Запасох блузата в панталона и си обух черните кецове на nike.Сресах си косата и я сплетох на плитка.Сложих си спирала и гланц за устни с вкус на ягода.Взех си сака и го преметнах през едно рамо.Слязох долу и момчетата бяха в кухнята и закусваха.
-Добро утро.-Казах аз и седнах на мястото си до Крис и Джейк.
-Добро утро!-Казаха те. Видях,че има яйца с бекон. Веднага започнах да ги ям и за около 5 минути вече нямаше нищо в чинията ми.Отидох до хладилника и си взех един портокалов сок.Взех една чаша и си налях. Видях,че момчетата не са си взели сок и за това оставих пред тях по една чаша пълна със сок.
След 10 минути вече бяхме в гаража.
-Добре момчета,значи тръгваме с колите до летището.Ще тръгнем с частния самолет.Вземете си колите,които мислите,че ще за най бързи. Аз вземам bugatti veyron super sport.-Казах.Отидох до стената където държим ключовете и взех този за моята кола.
-Аз съм сThe Transtar Dagger GT-SS.-Каза Крис.
- Аз съм с vector avtech wx8.-Каза Стивън.
-Аз ще съм с Weber Faster One.-Каза Джейк и отиде до колата си и се облегна на нея.
-Аз ще взема pagani zonda cinque roadster.-Каза Ник.
-Аз съм с Keating TKR.-Каза последен Майк.
-Добре тогава да тръгваме,че вече е 9:13.-Казах и се качих в колата си.Потеглих и момчетата ме последваха.
След 10 минути вече бяхме на летището и ни товариха колите в багажното.Ние се качихме на самолета и аз седнах на една седалка до прозореца а до мен беше Майк...За мое голямо съжаление.Гледах през прозореца,но усетих как някой ме побутва.Аз извъртях бавно и раздразнено глава.
-Какво?-Казах през зъби.
-Какво правиш?-Каза той с най милата усмивка,която може да има.Едвам не се разтопих като я видях,но не посмях да издам никакъв признак за това.
-Обмислям как та да хвърля от самолета!-Казах аз с мила и сладка усмивка.
-Е поне ти ще ме хвърлиш.-Каза той и се доближи до мен,но аз го бутнах назад.
-Какво правиш?-Извиках тихо.
-Ами...ние не сме ли...-Аз го прекъснах.
YOU ARE READING
Лошо момиче
ActionДжесика е била само на 16 когато са убили семейството ѝ пред очите ѝ. Тя посвещава целия си живот на това да открие убийците и да си отмъсти, но ще срещне много трудности и чувства- любов, омраза, предателство, страст. Ще се справи ли или ще се подд...
