Лошо момиче

Пролог

- Джесика,закуската е готова.- Извика майка ми от кухнята.

- Идвам.

Слязох в кухнята и видях майка ми и брат ми седнали на масата и започнали да закусват,но един от столовете беше празен.Този на баща ми.

-Добро утро.

-Добро утро,мила.

-Къде е татко?

-Нали знаеш,че дължи пари?-Аз само кимнах- И остана да работи и през вечерта за да получи допълнителни доходи.

Знаех,че баща ми дължи пари,но когато питах на кого те веднага сменяха темата.

-А той не трябваше ли да се е върнал вече?-Попита малкото ми братче докато отхапваше от палачинката си,а аз последвах примера му.

-Не знам,Оливър .И аз се притеснявам.

След думите на майка ми някой влезе в къщата ни с гръм и трясък.

-Деца,бързо се скрийте.

Ние я послушахме и се скрихме.Аз се скрих под стълбите,а брат ми между хладилника и пералнята.

Аз имах видимост и можех да видя какво става.

О боже....Тези държаха баща ми.И са го пребили.

Единият от мъжете проговори.

-Линда...Носим ти скъпоценния съпруг.

Извика той и мама плахо се показа иззад дивана.

Когато видя баща ми тя постави ръката си пред устата и ѝ закапаха сълзи.

-Какво сте му направили?-попита тя с пресипнал глас

-Не виждаш ли?! Дадох ме му урок да си плаща дълговете на време.

Каза единия със самодоволна нотка в гласа.

-Пуснете го,веднага!

Извика майка ми,а те останаха видимо изненадани от вика на мама.

-Уоу,я дай по - полека,Линда. Да не би и ти да искаш един урок?!

-Ако докоснете жена ми...

Каза баща ми,но беше прекъснат от единия изрод.

-Ако я докоснем,какво? Ще ни набиеш ли?!

Двамата мъже се засмяха сухо и едни даде някакъв знак на другия и той насочи пистолет към главата на мама и след секунда я застреля.

Баща ми извика името ѝ,а аз сложих ръка на устата си и горещи сълзи закапаха от очите ми.Чух вик и установих,че това е брат ми.Единият се доближи до него,а аз се молех да го подмине.За жалост той спря пред него и го хвана за тениската.Брат ми викаше,а той не спираше да го дърпа.Отидоха пред баща ми,а той се помоли.

-Моля ви,убийте мен.Само не и сина ми.

По лицето ми закапаха още горещи сълзи,а единия от мъжете се усмихна самодоволно.

- Не,Джак. Ти ще си последен.

Другия насочи пистолета към слепоочията на брат ми,а той изпищя.Баща ми не спря да се моли,но след по малко от секунда крясъците на Оливър бяха заглушени,а мъртвото му тяло лежеше на пода.Аз цялата бях обляна в сълзи,но не си позволих да издам и звук.

Баща ми се разкрещя.

-Мамка му.Защо не убихте мен? Защо?

Те игнорираха въпроса му и го попитаха:

-Ти нямаше ли дъщеря?!

По това време се чуха полицейски сирени,а те изпсуваха.Насочиха пистолета към главата на баща ми и го застреляха.След това избягаха.

Аз се приближих до кървящото тяло на майка ми и я прегърнах.

-Обещавам ти,мамо. Тези копелета ще си платят за това което сториха на семейството ни!

Сега в главата ми бяха мислите как от този ден нататък живота ми ще се промени.