Джесика
Беше 8:23 и аз станах от леглото.Отидох до банята,взех си 10 минутен душ и си измих зъбите.След това отидох до мешката си и извадих едни къси панталони с висока талия които бяха в два цвята,бяло и неоново розово,взех си потника на който пишеше "Summer" и си обух черните кецове на "Supra".Сложих си спирала и гланц за устни.Оставих си косата спусната.Дали ще ми стоят добре няколко нюанса на лилавото? Или Пък от горе да я оставя синя,а от долу зелена?! После ще мисля,сега умирам от глад.Слязох долу и на масата бяха всички.
-Добро утро.-Поздравих ги.
-Добро утро.-Отвърнаха ми и аз им се усмихнах.
-Браво! Победила си Хан.-Обади се Стивън.
-Да! Не беше лесно,той кара доста добре!-Казах докато отхапвах тоста си.
-Все пак в страната си той е най - добрия.Как му се представи? "Аз съм Джесика Смит и съм дошла тук да си срина славата" или...-Каза Джейк,но аз го прекъснах.
-Той знаеше коя съм.-Казах докато отпивах от портокаловия си сок.
-Сериозно?!-Каза Ник учудено.
-Да!Каза,че най - накрая е имал достоен опонент и т.н.-Казах.
-Ако аз се състезавах щях да го бия от раз!-Каза Ник.
-Да бе,да!Човека знае кога да включва нитрото си.-Казах и се засмях.
-Сега само с това ли ще се заяждаш?!-Каза той и кръстоса ръце пред гърди и се нацупи.Ние се засмяхме на физиономията му.След като си изядохме закуската решихме да тръгваме.
-Този път Крис ще води!-Казах аз докато се качвах в колата.Той ми се усмихна и потегли.Аз тръгнах след него.
*Вече си бяхме в Сан Диего и аз веднага се качих в стаята си и се проснах на леглото.Чух,че долу се чуват викове.Веднага станах от леглото взех си пистолета и по най - бързи и тихия начин слязох долу.Били са момчетата.Постоях за малко скрита за да чуя за какво си говорят.
-Не можем да ѝ кажем! Не сме сигурни!-Обади се Ник.
-Абе ти добре ли си?-Изсъска Крис.-Ако вече идват насам ние ще сме виновни,че не сме ѝ казали и тогава всички ще умрем! И не,не от хората му,а от Джесика!
-Крис е прав! Трябва да ѝ кажем!-Каза Стивън със спокоен тон.Май ми се връзват нещата.Хората ба Макс са ни проследили до тук и сега идват,а Ник няма намерения да ми каже защото не е бил сигурен.
YOU ARE READING
Лошо момиче
ActionДжесика е била само на 16 когато са убили семейството ѝ пред очите ѝ. Тя посвещава целия си живот на това да открие убийците и да си отмъсти, но ще срещне много трудности и чувства- любов, омраза, предателство, страст. Ще се справи ли или ще се подд...