Лошо момиче

15.

Джесика

Беше 10:20 и аз със 300 зора станах от леглото и отидох до банята.Взех си 20 минутен душ и си измих зъбите.Отидох до гардероба си и си извадих едни къси панталони с висока талия и от едната страна имаха черепи,един розов потник на който пише "Awesome" и си обух белите кецове на "Vans".Сложих си спирала и гланц за устни с вкус на малина и си сплетох косата на странична плитка.Слязох долу и там беше само Майк.

-Къде са другите?-Попитах го аз докато ровех из шкафовете за зърнена закуска.

-Още спят.-Каза той докато си отпиваше от кафето,а аз най - сетне намерих зърнената закуска.Извадих една купа и млякото от хладилника и си я направих.Започнах да ям,но видях,че Майк ме гледа и се усмихва.

-Искаш ли?-Посочих към зърнената си закуска.

-Не! Усмихвам се за друго!-Каза той и ме погледна в очите,а аз продължих да си ям от закуската.

-Кое е толкова забавно че като ме погледнеш се усмихваш?-Зачудих се.

-Добре,не мога да крия вече! Писна ми!-Каза Майк и тръшна чашата си кафе на барплота и аз леко подскочих.Оставих закуската си на масата и се приближих към него с бавни крачки.

-Майк,какво ти има?-Попитах го тихо и спокойно.Той бързо извъртя главата си към мен и аз се спрях на място.С две крачки той се приближи до мен и заби устните си жадно в моите.Аз останах вцепенена от действията му,но после му отвърнах.Не знам колко време сме стояли така,но не исках никога да свършва. Усетих как пеперуди пърхат в корема ми.След малко той се отдръпна и аз се нацупих.

-Какво има?-Попита той,но с усмивка на лице.

-Защо се отдръпна? Зле ли се целувам или просто си искал да ме видиш слаба,а?! Това е нали?!-Казах и си взех закуската за да си я довърша в стаята,но усетих как ме хвана за ръката и и ме бърна към него.

-Не,не се целуваш зле! Не,не искам да те виждам слаба! И се отдръпнах защото все някога трябваше да си поема въздух!-Каза с усмивка.Взе ми закуската от ръцете и я сложи на масата.Приближи се към мен и устните ни точно бяха на милиметри и чух шум.Разбрах,че са момчетата.Отдръпнах се и отидох до вратата.Отворих я и познайте кой подслушваше!....Момчетата! Погледнах ги злобно,а те ми се усмихваха сладко и невинно.

-Идеята беше на Стивън!- Извика Ник и посочи към него.

-КАКВО?! Не е вярно! Ти го предложи!-Каза Стивън и аз погледнах към Ник,а той ми се усмихна.