Shards Ice

Първа глава: "Да офейкваме, тогава?"

Гледна точка на Джудит.

- Моля те, ела с мен. Петък е! - умоляваше ме най-добрата ми приятелка.

С Люси вървяхме по училищните коридори, а тя ме молеше да отида с нея на дискотека. Но, ако се съглася и отидем да се забавляваме, тя си хваща някой и ме изоставя. Оставам напълно сама. Писнало ми е вече да чувам „Този път няма да бъде така.".

-Съжалявам, но няма да се хвана отново. Знаеш, какво става винаги, когато отидем. - казах, категорична в това.
-Този път няма да е така.- каза. Ето, пак.

-О, моля те, свикнала съм вече на това. Казваш го за пореден път и винаги, когато се съглася, все едно и също. Моля те, не ме карай. Просто се примери,че няма да дойда. А и не ми се ходи.- отказах.
-Добре! Както искаш. Поне ми кажи какво ще правиш.'- каза.
-Или ще си стоя вкъщи и ще гледам филм, или ще отида да тренирам. Знаеш, другия петък имаме състезание. „Ramapo College" срещу нас - „Wright State".- казах
-Ох, вярно! Беше другия петък. И аз трябва да тренирам, но няма да е днес.- засмя се.
-Както искаш.- казах тихо.

Първия час и двете имахме физическо. На практика се води като свободен час. Винаги Г-жа Джонсън ни дава топка и отива в кабинета си да спи. Всеки божи първи час. Но след това, няма отърване. Късметлийка съм, че имам само понеделник, иначе не знаех какво щях да правя.

Двете се приближихме до пейката и седнахме. Нямахме какво да правим. Момчетата играеха волейбол, а момичетата... е, те или се гримират или се лакират в съблекалните, освен мен и Люси. Ние стояхме само на „нашата пейка".

-Поредния скучен първи час.- въздъхнах.
-Да офейкваме, тогава.- предложи.
-Какво? Ти добре ли си? Майка ми ще ме направи на нищо, ако разбере.- казах. Категорично „НЕ". Абсурд да избягам.
-Именно. Само ако разбере. А няма от кого. Джонсън в момента, 100 % хърка в кабинета си, едва ли точно нас ще усети.'- каза, а аз стоях безмълвно. Този път беше права. Защо пък да не се възползвам от това.
-Добре, но ще отидем в кафенето, отсреща.- казах, а тя изпищя, подскочи и ме прегърна.
-Хайде, тогава.- хвана ме за ръка и ме задърпа към изхода на сградата.

Отидохме в барчето на Бърни, отсреща. Седнахме на масата, намираща се в близост до вратата.

-Какво ще пиеш?- попита ме Люси.
-Капучино.- казах.
-Тогава отивам да взема две капучинота. Сега се връщам.'- каза и отиде при Бърни - Бармана.