Shards Ice

Пета глава: "Боже, тя се оказа мила..."

С Луи, Люси и Джудит, на която най-сетне благоволих да запомня името, вървяхме към стаята по Физика. Странно, имахме един и същи час. Не, че е голяма работа, просто се случва 2,3 месеца след началото на втория срок

-Странно е, че точно днес решиха да ни обеденят.- чух да казва Луи, но не обърнах внимание.

Чудя се кога да им съобщя, за предложението да отидем на почивка всички за коледната ваканция. И дали ще се съгласят? И по дяволите, от кога ми пука за това?Усетих болка в рамото и светкавично се обърнах към Луи с повдигната вежда.

-Питам те нещо, а ти си се замислил и не ме слушаш.-каза.- Та, питах те, ще може ли да седнеш до Джудит? Искам този час да съм до Люси.- попита и се усмихна..

-Да, да, седни. Няма проблем, братле.- отвърнах разсеяно. Той само ме потупа по гърба за благодарност.

Точно тогава стигнахме пред кабинета по физика. Джудит отвори вратата и влезе, а ние след нея. Все още нямаше никой в стаята. Явно ние бяхме подранили.Луи и Люси седнаха на последна маса до прозореца, а ние с Джудит точно на чина до тях.Извадих си работите на чина и положих глава върху тях, затваряйки очи и точно тогава вратата се отвори. Влязоха всички, включително и госпожата. Извъртях очи и се изправих. Знаех, че при нея не бива шега, така че само в нейните часове стоя мирен. Е, понякога, но на кого му пука.Тя ни поздрави и ни направи малка изненада като ни пусна тест. Ама естествено. Защо ли се и учудвам? Потърсих химикала си, но по дяволите, нямаше го никъде.

-Мамка му.- изругах тихо, но явно Джудит ме чу, защото се обърна към мен.

-Какво има?- попита.

-Да имаш случайно химикал?- попитах.

-Да.- отвърна и ми подаде. Казах едно "мерси" и погледнах теста.Вместо да напиша нещо, аз просто сложих листа в края на чина и оставих химикалката. Абсолютно нищо не можах да разбера. Какви са тези задачи,по дяволите?

-Нищо ли няма да пишеш?- попита ме тихо Джудит.

-Не!- казах тихо.- Нищичко от това не знам.- довърших.

-Препиши от мен. По добре да имаш нещо на листа, отколкото да е празно.- каза. Повдигнах вежди, а тя ми кимна. Благодарих и и написах няколко от въпросите.

Боже, тя се оказа мила...

*****

Преди часа по физика да свърши, учителката каза, че трябва да направим доклат с "другарчето" до себе си, по избираема тема. О, страхотно. Сега трябва да се съберем с Джудит, за да правим доклат заедно. Каква тъпня.Когато излязохме, Луи ме потупа по рамото, и двамата с него тръгнахме към следващия ни час- Химия. О, мамка му.

-Има ли проблем, че ще правиш доклат с Джуд?- попита ме Луи, докато влизахме в химията.

-Не, спокойно брато.- казах и се усмихнах.

-Тя е добра, а и с нейна помощ ще си изкараш една шестица.- засмя се, последван от мен.

-Да....така е!

*****

Часовете ни в гимназията минаха. А сега трябваше да отивам на пързалката. За мое щастие няма да съм сам. Момичетата и Луи ще бъдат с мен. Което е много по-добре от това да си вървя сам до там с голямо нежелание.Пристигнахме пред пързалката и влязохме вътре.

-Милостиви Боже, тук е адски студено.- почти извиках.

-Какво очакваш?- засмя се Люси, след което хвана под ръка Луи и тръгнаха на някъде като преди това той ми каза, че ще се видим след малко. Останах с Джудит.

-Луи ни каза за наказанието ти. Спокойно, и аз не харесвам Милър. Ужасен е.- каза и се засмяхме.

-Точно и затова му правя номера.- казах и отново се засмяхме.

-Предполагам, че Мина трябва да е тук някъде, така че, ако искаш я изчакай. А след като приключиш с това, ако искаш тръгвай, но можеш да останеш и да ни изчакаш.- предложи.

-По скоро ще ви изчакам. Не ми се върви сам, а и трябва с теб да обсъдим доклада който имаме да правим.- казах, а тя се усмихна.

-Добре Аз отивам, че закъснявам. До после.- каза, усмихна ми се за последно и изчезна.Точно тогава видях Мина, която още като дойде до мен започна да ми обяснява всичко със всяка малка подробност.