Shards Ice

Петнайста глава: "Честит рожден ден, Луи!"

Гледна точка на Джудит.

-Къде, по дяволите, ме водите?- попита за поред път Луи и се засмя.

Бяхме в колата и пътувахме към един лусозен ресторант, който бяхме организирали послучай рожденият ден на Луи, в центъра на Париж. Бяхме поканили и доста гости, от които семействата ни, с които да отпразнуваме рождението на Лу и коледните празници.

-За бога, братле, имай малко търпение.- изофка Найл, който шофираше към ресторанта.- След няма и две минути пристигаме.- обяви и погледна Луи в огледлото за задно виждане. Луи му се изплези и се облегна назад на седалката.

Когато Найл спря колата пред ресторанта, двете с Люси тъкмо завързвахме превръзката на очите на Луи. Найл слезе и притича до сградата, за да обяви за пристигнаето ни, след което се върна, за да помогне на Луи да слезе от колата. Двете с Люси го хванахме под ръце, за да му помогнем да стигне до там. Найл ми прошепна в ухото, че ревнува и на шега се намуси, а аз просто се засмях и го целунах набързо, след което продължихме към входа. Когато стигнахме, отвързахме превръзката, но не я махнахме. Пристъпихме няколко крачки напред и тогава я махнахме от очите му и всички се показаха, викайки "Честит рожден ден Луи!". Ние и семействата ни се събрахме около Луи, прегръщайки го. Той беше толкова щастлив и изненадан, че едва се съвзе от всичко. Люси го целуна толкова силно, че се учудих как Луи не падна на земята от натиска на целувката. Найл и аз го пригърнахме. Докато семействата ни го поздравяваха, ние отидохме да вземем подаръка ни, все пак тежеше. Беше цял куп с различни футболни топки, събрани в мрежа. Пренесохме я до Луи.

-Отново, честит рожден ден, братле!- каза Найл и му се усмихна.- Знаем, че си луд фен на футбола, затова избрахме този подарък за теб, който се надяваме да ти хареса.- довърши изречението си той и подаде купчината топки на Луи.

-Ноо... това не е всичко. Следващия подарък също е общ, но е и от родителите ни. Този подарък ще го получиш, когато се върнем в Ню Йорк след празниците. До тогава имай търпение. - намигнах му.

-Боже, благодаря ви, хора! Това, което направихте е страхотно! Нямам думи! Благодаря ви за всичко!- каза Луи и разтвори ръцете си за прегръдка. Тримата се втурнахме към него и го прегърнахме толкова силно, че чак Луи простена от натиска ни.

-Има и още един подарък.- каза Люси, като се отделихме.

-Така ли, цвете? Какъв е той?- попита Луи.

-Ето този.- каза Люси и го пръдърпа толкова рязко към себе си и го целуна толкова страстно, че Луи едва запази равновесие. С Найл се разсмяхме.

-Голяма любов.- казах му.

-Нашата не е ли?- каза, прегръщайки ме през кръста, дарявайки ме с много целувки.

-Не знам, ти кажи.- целунах го. Той повдигна вежда и се засмя.

-Аз казвам, че е. Но ще го докажа по-късно.- намигна ми и се обърна към Луи и Люси, прегръщайки ме все още през кръста. Засмях се, поклатих глава и също се обърнах към двамата влюбени, които тъкмо се отделиха от целувката си.

-Олеее, този подарък беше най-хубав от всички.- каза.

-Така си и мисех.- каза Люси, размивайки ни.

*****

Партито вървеше в разгара си. Някои бяха станали от местата си със своите половинки и танцуваха, други стояха на масата си и водеха, за тях, интригуващ разговор. С Луи, Люси и Найл, както и семействата ни, стояхме на нашата маса. Найл говореше с бащи си за мач, Луи и Люси също разговаряха с родителите си, майка ми и баща ми водеха някакъв разговор. Аз стоях и обхождах с поглед целия ресторант. Найл се обръщаше и ме целуваше, след което продължаваше да говори с баща си, държейки ме за ръка. Като съдя по погледите на всички, мисля че сме се справили с това, да направим тази нощ незабравима.

Върнах погледа си към майка ми и баща ми. Те разговаря толкова разгорещено и се усмихваха един на друг. Тяхната любов е толкова невероятна, романтична. Всъщност, майка ми ми е разказвала как са се запознали с татко. Били в гимназията. Татко бил в по-горен курс и не я забелязвал. Майка ми била влюбена в него. Имала най-добра приятелка, с която много пъти са си правили планове как да го заговорят, но никога не им се получавало. Накрая станало от само себе си. Един ден, майка ми вървяла по коридора и гледала в телефона си и се сблъскала с някой и паднала на земята. Оказа се, че е бил баща ми. Той се проявил като истински джентълмен. Помогнал й да се изправи и й се извинил, че не гледал къде върви. От тогава започнали да си говорят много често, да се опознават, накрая се събрали. Обикнали са се по много силен начин и до ден днешен любовта им не е стихнала. Възхищавам им се. Иска ми се и с мен и Найл да стане така.

-За какво си мислиш?- попита ме Найл, и ме целуна по бузата.
-За майка ми и баща ми. Виж ги само как се гледат. Личи си, че се обичат толкова силно.- казах и обърнах към Найл с усмивка. Той погледна в тяхна посока и също се усмихна.
-Да личи си. Баща ми и майка ми също се обичаха адски много. Когато почина майка ми,баща ми страдаше. Всеки ден се връщаше вкъщи пиян. Но накрая се осъзна, че има малък син, който се нуждае от него и се взе в ръце.- каза. Погледна ме и се усмихна тъжно. Целунах го и положих глава на рамото му.
-Знаеш, че те обичам, нали?- попитах го и погледнах нагоре, за да мога да го погледна в очите. Той се усмихна и кимна.
-Знам, аз също те обичам!

Това е новата глава! Надявам се да ви хареса! :)