Shards Ice

Трета глава: "И отново сама вкъщи."

Гледна точка на Джудит.

Стояхме с Люси в стаята ми и си говорехме, докато аз нагласях последните щрихи по прическата й. Беше 19:05 часа и след 55 минути Луи щеше да е тук.

-Сигурна ли си, че не искаш да дойдеш с мен?- попита ме за пореден път.

-Стига глупости. Това е среща, а не приятелско събиране.'- казах и извъртях очи. - Няма да дойда. Може би ще отида да тренирам.'- допълних и завърших с косата й.

- Притеснена съм- продума тихо, изправяйки се от стола. Тя се приближи до бюрото и взема гримовете ми, идвайки отново при мен и сядайки на стола.

- Няма от какво да се притесняваш. Бъди просто себе си и разговаряй с него нормално. А не да стоиш като препарирана и само да му отговаряш с едно да или не.'- дадох й съвет.

Взех сенките от чантичката, в която си държах гримовете, и нанесох на клепача й. След което повторих същото и на другото й око.

- Благодаря ти за всичко. За това, че си до мен. За това, че си ми като сестра и за невероятните съвети, които даваш за любовта.'- каза.

- За теб винаги. Нали знаеш.'- казах и сложих ръка на сърцето си, поглеждайки образа й в огледалото.

- Знам.'- продума и сложи ръка на сърцето си, след което продължихме с нанасянето на грима.По едно време телефона й издаде звук, което значеше, че има съобщение. Тя го взе от бюрото и погледна.
- От Луи е. Каза, че ще е тук след 15 минути.

- А той от къде знае, че си тук?- попитах.

- Казах му по-рано.- отговори и повдигна рамене.Стояхме на леглото и се смеехме на шегата, която изръси Люси, докато не чухме клаксона на колата. Люси стана и погледна през прозореца, след което ми направи знак, че е Луи. Взех нещата й от шкафа и слязохме на първия етаж. Тя се обу и взе нещата си от мен.

-Забавлявай се. И помни, говори спокойно.- казах й и я прегърнах.

- Ще се чуем.'- отговори ми тя и изхвърча от къщата.Луи слезе от колата и й отвори вратата и преди да влезе, се прегърнаха. Колата потегли.

Въздъхнах. Отново сама вкъщи.