Shards Ice

Седма глава: "Възможно ли е да го харесвам?"

Гледна точка на Джудит

На сутринта се събудих от настоятелното почукване на вратата. Измрънках нещо и станах от леглото, отивайки към вратата, все още с полузатворени очи. Натиснах дръжката на вратата и я отворих, поглеждайки напред. Видях Люси, Луи и Найл да стоят със скръстени ръце пред гърди и с повдигнати вежди.

-Какво става, хора? Не е ли малко рано?- попитах, отваряйки вратата по широко, за да влязат.

-Ти погледна ли часовника си? Имаме 15 минути до началото на часовете.- каза Люси. Чакай, какво?

-Моляяя?- почти извиках.

Отворих вратичката на гардероба си, изкарвайки светло сини дънки, точно по крака ми и бяла пухкава блуза с декорирано зайче на нея. Взех ги и влязох в банята. Съблякох бялата риза, стигаща до колената ми, която използвах за пижама и я хвърлих в коша за пране. Облякох си дрехите и се приближих до мивката. Измих си зъбите, сресах си косата и си сложих малко гланц и спирала, след което излязох от стаята. Взех си чантата и погледнах към момчетата и Люси, които ме гледаха с отворена уста.

-Какво? Да не би да ми има нещо?- попитах, започвайки да се оглеждам.

-Не, не. Просто си много красива.- каза Люси.

-О, благодаря! А, сега да тръгваме.- казах.

-Хайде.- каза Найл и стана от леглото, следван от Луи и Люси, които пък тръгнаха след мен надолу по стълбите. Взех си довиждане с мама, обух си сините кецове на "Найк" и четиримата излязохме от дома ми, качвайки се в колата на Найл и потегляйки към гимназията.

-С Найл имаме да ви казваме нещо.- каза Луи, поглеждайки Найл в огледалото за задно виждане. Той кимна.

-Да!- потвърди, а ние с Люси ги погледнахме очаквателно.- Баща ми иска да отидем на почивка сега коледната ваканция, за може би две седмици и покани и вас.- каза Найл.

-Затова се чудихме дали ще сте съгласни да ни придружите. Тъкмо няма да ни бъде скучно, тъй като и вие ще сте там.- каза Луи.

-О, това ще е страхотно. Къде ще бъде?- попитах.

-Все още нямам информация, но ще говоря с баща ми днес и ще ви се обадя, за да ви кажа.- каза Найл.

-Аз съм съгласна.- каза Люси.

-Аз също. И мисля, че родителите ни няма да имат нищо против.- казах

-Страхотно.- отговори Луи.

Пристигнахме пред гимназията и четиримата влязохме в сградата.

-Какъв час имате?- попита Люси, Луи и Найл.

-Изобразително, вие?- попита Луи.

-Ние също.- отговорих.

-Хайде тогава.- каза и Найл и отидохме в кабинета по изобразително на госпожа Амелия Смит.

***

Часовете минаха бавно и скучно . А най-лошото е, че ме изпитаха по Биология. И адски съм благодарна, че се паднах в клас с момчетата и Люси. Помагаха ми и изкарах 5 с тяхна помощ. След като приключи последният час, четиримата излязохме на вън.

-Със сладкиша отиваме вкъщи, ще дойдете ли?- попита Луи и целуна Люси по нослето. О, колко сладко.

-Не! С Найл имаме да правим доклад по Физика и отиваме вкъщи. Така че ще се видим по-късно на пързалката.- казах с усмивка.

-Добре тогава. Звънни ми като приключите и с Луи ще дойдем до вас да ви вземем.- каза Люси.

-Хубаво, До тогава.- казах.

-Чао- казаха Луи и Люси и тръгнаха, а ние се качихме в колата на Найл и тръгнахме към вкъщи.

-Не мислиш ли, че Луи и Люси са сладки заедно?- попитах изведнъж докато пътувахме.

-Да, ъм сладки са.- каза Найл и ме погледна, а аз се усмихнах и кимнах.

От няколко дни чувствам нещо. Нещо хубаво. И странното е, че го чувствам само като съм с Найл. Възможно ли е да го харесвам?

Докато се усетя, вече бяхме стигнали пред вкъщи. Двамата слязохме от колата и влязохме вкъщи. Поздравих мама и с Найл се качихме в стаята ми. Седнахме на леглото ми един срещу друг, погледнахме се в очите и той ми се усмихна. И ето отново онова странно чувство... в стомаха ми.