Shards Ice

Шеста глава: "Казвай, момиче, да няма нещо между вас с Найл?"

Гледна точка на Джудит

След тренировки с Люси се оттеглихме към съблекалните, за да се оправим. Отворих си шкафчето и извадих кърпа, точно когато Луи и Найл се появиха. Останалите момичета почти извикаха от неочакваното влизане на момчетата. Луи се доближи до Люси и двамата се целунаха, след което дойде до мен и ме прегърна. Найл само ни се усмихна.

-Браво! Бяхте чудесни!- поздрави ни Луи.

-Да, бяхте много добри.'- подкрепи го Найл, кимайки с глава.

-Благодарим ви, момчета!-казах аз, минавайки с кърпата по врата си и продължавайки надолу към ръцете.

-Изчакайте ни, след две минути ще сме готови.- обърна се Люси към момчетата, а те кимнаха, Луи целуна Люси и двамата излязоха.

Пъхнах кърпата в чантата си, преоблякох се и си обух обувките и двете с Люси отидохме при момчетата. Найл ме погледна, докато Луи и Люси бяха заети, и ми се усмихна, след което заговори:

-Явно ще имам честа да ви гледам колко добре се справяте на тренировките.- засмя се Найл

-Всеки ден ще очаквам мнението ти, след като приключим. И се надявам да бъде добро.- намигнах му.

-О, със сигурност.- каза и се усмихна.-

Хей, вие двамата.-извика Луи, а ние с Найл се обърнахме към него.-Хайде!-подкани ни той да тръгваме, като ни намахна с ръка.

Двамата с Найл отидохме при влюбените гълъбчета и излязохме от ледената пързалка, тръгвайки към вкъщи. Луи и Люси се бяха хванали за ръце, усмихвайки се един на друг. Найл вървеше до Луи, а аз до русокосия. Луи разказваше смешна история от детството им с Найл, а ние се спуквахме от смях. Буквално. Имали са интересно детство...

-Е, кога смяташ да направим проекта и къде?- попита ме Найл, а аз се замислих.

-Хммм, защо не дойдеш вкъщи утре, след гимназията, а след това ще отидем заедно на пързалката. И без това утре отварят по-късно по незнайни за мен причини...?- предложих и се засмях. Найл кимна.

-Съгласен съм. Да се чакаме тогава пред входа на гимназията след часовете?

-Там ще съм!- казах и се усмихна. Той ми върна усмивката. След което и двамата върнахме вниманието си върху Луи, който не спираше да говори.

Когато стигнахме пред дома ми, прегърнах Луи и Люси за довиждане, след което отидох до Найл.

-Дай си телефона за да го имам.- казах, а Найл извади телефона си от задния джоб на дънките и ми го подаде. Вмъкнах телефонния си номер в телефона му и звъннах, за да мога да запиша и аз неговия. Върнах му го и се усмихнах.

-Ще се видим утре.- казах.

-Да! До утре.- усмихна ми се, след което влязох в къщата и им намахнах през прозореца, намиращ се до вратата.

Отидох в кухнята, където заварих майка ми да готви. Боже, миришеше божествено.

-Здравей, миличка. Как мина училището?- попита ме мама, поглеждайки ме с усмивка, след което върна погледа си върху тенджерата на котлона.

-Ооо, много добре.- казах. -Мирише страхотно.- поздравих я.

-Благодаря ти. Изпробвам нова рецепта и се надявам да се е получила.- каза.

-Със сигурност.- усмихнах се.

-Мамо, утре един приятел от часа по физика ще дойде, за да си направим доклада.- казах.

-Добре, няма проблем.

-Добре, а сега се качвам в стаята си, за да се оправя и слизам за вечеря.- казах и тръгнах нагоре, но тогава се сетих нещо.

- А, мамо, къде е татко?- попитах.

-Шефа го е задържал, ще се прибере по-късно.- усмихна се тя. Кимнах и се качих в стаята си.

Хвърлих чантата си на леглото и влязох в банята, вземайки си душ. Излязох и облякох черен клин и светло лилава тениска. Може би имам време до вечеря. Взех си лаптопа и влязох в туитър. Имах съобщение от Люси.

"Обади ми се!"

Защо? Да не би да е станало нещо?

Взех си телефона от чантата и й набрах номера. Тя вдигна на второто позвъняване.

-Казвай, момиче, да няма нещо между вас с Найл?- чух гласа на приятелката си от другата слушалка.

-А аз си мислех, че е станало нещо.- казах и извъртях очи - Няма нищо между нас. Защо?- попитах.

-Днес доста мило се държахте един към друг. Говорихте си, разменихте си номерата.- каза.

-Да, но това не значи, че имаме чувства един към друг.

-Не си забавна.

-Ти също.- казах.

-Добре, ще затварям. Утре сутринта ще се видим. Луи и Найл ще минат да ни вземат.- предупреди ме.

-Хубаво. До утре.- казах.

-До утре.- каза и затвори.

Оставих си телефона на леглото и отидох долу за вечеря.