Тринайста глава: "Един за друг сте."

116 17 2
                                    

Гледна точка на Найл

-Е, как е чувството да имаш момиче до себе си?- попита Луи, когато останахме само двамата.

Люси и Джуд отидоха в магазин за зимни дрехи и знам, че скоро няма да излязат от там. С Луи бяхме седнали на една от пейките, в близост до магазина.

-Страхотно е чувството, братле. Просто неописуемо. Да не си сам и да имаш момиче до себе си, с което да си споделяш и да правиш какви ли не неща. - усмихнах се. - За пръв път го изпитвам и не съжалявам за това, макар че се водя като лошото момче в гимназията с безчувственото сърце.- казах.

-Личи си, че я обичаш. Как стана това, че да се влюбиш толкова много.- попита Луи.

-Първо, да, наистина я обичам адски много. Второ, повярвай ми, но и аз не знам как стана. Просто... се случи.- казах. - Джуд е уникална...

-Когато ви видях в самолета не можах да повярвам на очите си. Просто, адски много се зарадвах. Да видиш най-добрия си приятел да се натиска с най-добрата ти приятелка... е, повярвай, но това чувство е просто... нямам думи.- двамата се засмяхме. - Сериозно братле, много се радвам за вас. Един за друг сте.- каза и ме потупа по рамото.

-Аз също се радвам за вас с Люси. Вие сте страхотна двойка. Много си подхождате.- казах и му се усмихнах.

Почакахме още около половин час докато момичетата излязат от магазина. Бяха си напазарували адски много. Носеха със себе си шест големи торби с дрехи и обувки.

-Да не би да изкупихте целия магазин.- попитах, докато вземах, някои от торбите на Джуд, а Луи тези на Люси.

-Дрехите бяха просто невероятни и нямаше как да не ги вземем. - каза Люси.

-И колко похарчихте за всичко това?- попита ги Луи, гледайки ги с широко отворени очи.

-Не искате да знаете.- каза Джуд.

-Да, наистина, по-добре да не знаем.- казах и се засмяхме, след което продължихме с обиколката си около Париж.

* * * * *

Още откакто влязохме през прага на къщата, в която бяхме отседнали, ме лъхна невероятна миризма. И точно сега разбрах, всъщност, колко съм гладен.


- Мирише вкусно. Толкова съм гладна.- каза Джуд и с Люси тръгнаха към кухнята. С Луи оставихме покупките на момичетата в хола на големия ъглов диван и също се присъединихме към тях на масата. Баща ми все още не бе дошъл, но предполагам, че ще дойде.

Shards IceWhere stories live. Discover now