Shards Ice

Десета глава: "Харесвам те!"

Гледна точка на Найл

*След 4 дни*

След няколко часа ни е полета до Париж, а аз в последния момент се чудя какво да сложа в проклетия багаж. Луи беше дошъл по-рано, за да ми помогне. Сериозно, мразя да оправям багажа си.

-Хайде братле, по-живо. Трябва да отидем да вземем и момичетата, преди да тръгнем, а имаме само 1 час и 30 минути до полета.- подкани ме Луи, който седеше на леглото и ме гледаше как си тровя нервите с този куфар.
-Нали дойде да ми помогнеш, а седиш на леглото. Хайде ставай и започвай да слагаш дрехи в куфара, вместо да ми мрънкаш.- казах му, слагайки спорния си екип си в куфара.

Луи извъртя очи и стана от леглото и започна да ми помага. Когато привършихме с куфара, взех телефона и портфейла си, след което с Томо слязохме долу, където баща ни ни чакаше, за да тръгваме.

-Най-сетне. Побързайте, имаме само 40 минути до полета.- подкани ни баща ми, който отвори входната врата и излезе на вън. ние с Луи също излязохме след него и отидохме до колата, за да си оставим багажа вътре, след което аз се върнах, за да заключа къщата. След това се качих в колата на седалката до баща ми и той потегли.

-На къде живеят момичетата?- попита той.
-Карай направо, след което след втората пресечка завий наляво, и там втората къща в дясно.- обясних, облягайки се назад.

Когато пристигнахме пред къщата на Джуд, с Луи слязохме от колата и отидохме до входната врата. Звъннах на звънеца, а минута по-късно Джудит и Люси се показаха с куфарите си в ръка. Взехме багажа им и го сложихме в колата, докато те се сбогуваха.

Момичетата се качиха също в колата и потеглихме към летището.

****

Вече бяхме в самолета за Париж. Джуд беше до прозореца, аз до нея, а баща ми от другата ми страна. Люси и Луи пък бяха няколко седалки по-назад от нас.

-Найл, Найл, виж.- Джуд ме побутна и ми посочи с пръст към малкото прозорче до нея. Погледнах и видях облак с формата на сърце. - Та това е сърце - каза тя с голяма усмивка на лице. Радваше се като 5 годишно момиченце.
-Да, това е сърце.- казах и я погледнах.
-Облаците са много красиви.- каза и се обърна към мен с усмивка.
-Да, красиви са.- казах продължавайки да я гледам. Русите и къдрици бяха спуснати по невероятния й гръб. В красивите и сини очи имаше една малка искрица, която ги прави още по-красиви. Устните изглеждаха толкова меки и просто не се сдържам да не ги целуна. А самата тя е толкова очарователна. Точно тя. Точно това момиче може да ме докара до лудост.

Продължавахме да се гледаме очи в очи. Не можех да откъсна погледа си от нея. И без да се усетя се приближавах все повече до нея, докато устните ни не бяха на милиметри.

Точно тогава щях да я целуна, когато тя прошепна:
-Найл, баща ти.- каза, а аз се отдръпнах съвсем малко. Погледнах към него,а той беше заспал.
-Той спи Джуд.- казах и й се усмихнах мило. - Никой нищо няма да види.- намигнах й и я целунах леко по устните. Тя също отвърна на целувката ми.
-Знаеш ли Джуд, харесвам те от известно време и не мога да го крия повече от теб.- казах, когато се отделихме. Тя се усмихна и погледна към пръстите на ръцете си. Хванах брадичката й внимателно и я надигнах на горе, за да мога да я погледна в очите, в които се четеше щастие. Усмихнах се. -Кажи нещо.- прошепнах.
-Аз също те харесвам, Найл. Много.- каза и ми се усмихна сладко. Поклатих глава, тъй като не можех да повярвам на чутото. Доближих се отново до нея и я целунах, след което я прегърнах.
-Много.- прошепнах тихичко, усмихвайки се на себе си.

*****

-След пет минути вече ще сме на твърда земя.- чу се глас, а аз отворих очи и ги разтърках. Погледнах към Джуд, която беше се облегнала на рамото ми и спеше. Усмихнах се. Погледна и към баща си.
-Какво става?- попитах го.
-Кацаме.- каза и точно тогава вече бяхме на твърда земя.
-Джуд, миличка, кацаме.- казах тихичко и я целунах по челото. Тя се събуди погледна към мен и ме усмихна. Изправи се и си разтърка очите. Откопчахме коланите си, тъй като самолета вече бе спрял.

Взехме ръчния си багаж и станахме от местата, слизайки от самолета.

*Надявам се да ви харесва*