Shards Ice

Втора глава: "Ще си платиш този път, Хоран!"

Гледна точка на Найл.

'Най-сетне прие да излезе с мен. Да знаеш как ми стопли сърцето.'- почти извика Луи.

'Брат, ти сериозно си хлътнал по нея. Успокой малко топките. Ето, прие. Не се радвай чак толкова.'- казах му аз.

'Ти сериозно ли? Как да не се вълнувам? Прие. Люси прие. Тя ме влудява. Още като я видя и настръхвам. И сега я поканих за не знам си кой пореден път и тя прие. ПРИЕ! Ти знаеш ли какво значи това? Че ще излезе с мен!'- говореше Луи без контрол.

'Добре, брато, само по-спокойно.'- опитах се да го успокоя. Вече ме плашеше. Наистина. Толкова е хлътнал по това момиче, че става плашесто.

Влязохме в стаята по Химия на Дейвид Браун. Този човек е адски дразнещ и скучен, но ние с Луи винаги разведряваме обстановката. Естествено като му правим номера.

'Ще правим ли номер?'- попитах Луи, но мисля, че не ме чу.

'Какво да й купя за подарък?'- попита. Ох, боже.

'Ти въобще чуваш ли какво ти говоря? Питам те дали ще правим номер, а ти ме питаш какъв подарък да й купиш. Спокойно, после ще измислим и ще отидем да й вземем.'- казах.

'Да, да... за това. Този път не ме брой. Друг път.'- каза. Извъртях очи.

'Ама и ти си един. Както искаш.'- казах и влязох в стаята, следван от Луи, който не спираше да мисли за Люси ли каква беше там... Той е напълно завладян от нея. Не съм виждал друг човек, толкова много влюбен в едно момиче. Боже Луи... съвземи се малко.

В стаята бяха абсолютно всички наши... съученици... Само Браун липсваше. Перфектното време да направя следващия си номер.

Погледнах към Луи и поклатих глава. Беше напълно превзет от мислите си. Ох боже, явно наистина ще правя номера си... сам.

Излязох от стаята и отидох до стаята по технологии, вземайки скришом, кофата с лепилото, сложена в един от шкафовете.

Върнах се в стаята по Химия и изгледах всички злобно.

'Ако някой каже, че съм бил аз, горко му.'- казах с яростен глас, а всички кимнаха. Хм, харесваше ми да ги владея.

Приближих се до бюрото на химика и нанесох малко по малко лепилото на стола му и по краищата на бюрото. Когато привърших скрих кофата и си седнах на мястото - до Луи, поглеждайки всички с физиономия, казвайки им да си мълчат.