golden arrow ➳ h.s. [completed]

Chapter 11

Silent's POV

Докато Хари караше към яхтеното пристанище той почти през цялото време водеше какви ли не телефонни разговори. Не го слушах внимателно, но и не ме интересуваше какво и с кого си говори. Но телефона му просто не спираше да звъни.

Когато видях, че пропуска пресечката, която водеше към пристанището не се сдържах и го попитах.

- Къде отиваме? – той тъкмо бе приключил и последният си разговор и странно, но ми се стори, че каза „Отвлечи ги". Но както казах не ме интересува с кого говори.

- Сега ще видиш. – отговори ми не отделяйки очи от пътя, като направи поредния завой.

Сградите тук започваха да ми стават все по-познати и не след дълго Хари спря пред апартамента ми.

- Какво ще правим тук? – попитах го все повече недоумяваща какво се случва. Или по-скоро какво е намислил.

- Ще видиш малко по- късно. – показа блестящо бялата си усмивка и продължи.- А сега ми кажи, ти ли ще се качиш и оправиш багажа си или аз ще се кача и ще взема всичко, което ти е необходимо? – продължаваше да ми се усмихва, а аз гледах все по-недоверчиво.

- Аз ще отида. – казах и слязох от колата, тъй като ако бях пратила него, за да вземе „всичко необходимо", той нямаше да вземе нищо. И все пак, той от къде знаеше къде се намира апартамента?

Пъхнах ключа и го завъртях, докато вратата не се отключи и влязох, а на дивана в хола видях майка ми седяща по хавлия, гледайки глупаво шоу белейки си семки. Не очаквах да я видя и се стреснах, а тя се засмя. Какво по дяволите правеше в моя апартамент?

- Следващия път в който си дойда да те няма, ясно? – казах и без да я поглеждам и тръгнах към стаята си.

- Защо се държиш грубо с мен?

Спрях точно преди да вляза в стаята си и се обърнах. Тя бе обърнала само главата си към мен и явно очакваше отговор. Повдигнах едната си вежда и я огледах от глава до пети. Тя забеляза очите ми, изтупа хавлията си и остави купичката със семки на масата.

- Оо, я стига. – измрънка почти под носа си, докато се изправяше. Не ми се занимаваше с нея и влязох, но за моя грешка не затворих вратата. Извадих всичките куфари, които имах и хвърлих всичките си дрехи в тях.

- Да не би твоя Дон Жуан да е решил да те заведе на някой екзотичен курорт. – проговори насмешка след като се облегна на рамката на вратата.