golden arrow ➳ h.s. [completed]

Chapter 18

Silent's POV

Слязохме от колата и закрачихме бързо към имението. Щяхме да скрием всички диаманти на безопасно място, защото можехме да очакваме всичко. И го правехме. Бяхме нащрек. Оракула най-накрая ще получи това, което иска. Или поне така си мисли, защото не съм склонна да му ги дам така лесно. Нека не забравяме тази малка подробност, аз съм Сайлънт Лий.

Щом влязохме вътре видяхме Луи и Найл, които седяха на дивана и крещяха на телевизора. Вероятно гледаха важен мач. Типичната вечер. Не бе много късно. Бе едва седем. Може би с Хари ще приготвим нещо, а след това ще обсъдим някои неща.

Влязох в стаята ни и първото, което забелязах бе, че прозореца е отворен и лекия ветрец развяваше коприненото перде. Приближих се малко по-напред, огледах се, а след това седнах на удобното легло. Оставих чантата си и щях да изляза, за да предложа на Хари да направим вечеря, но шкафчето до леглото имаше нещо като покана за бал. Имаше картинка като онези за знака за маска или нещо такова.Това бе покана за маскен бал. Отворих я и зачетох.

„Елате и ме намерете."

- Оракула

Но това не бе единственото. Имаше две черни кутии. Взех първата и я огледах предпазливо. Реших да я отворя. Първоначално помислих, че е бомба, но премахнах идеята от главата си. Отворих я. Повдигнах вежда и осъзнах, че вътре има рокля и маска..

Явно щяхме да пропуснем вечерята и да се срещнем с Оракула на някакъв глупав маскен бал. Извадих телефона от чантата си и набрах Раян.

- Здравей, Сай – поздрави ме той.

- Здрасти, Раян. Исках да ти кажа, че намерихме всички диаманти и туко-що получих покана за маскен бал. Няма да познаеш от кого.. – казах.

Ryan's POV

Веднага щом Сай ми съобщи тази новина. Реших да започвам да се приготвям. Отворих гардероба си и огледах. Имаше всякакви дрехи. Но погледа ми се спря на черния смокинг. Усмихнах се щастливо и го взех. Свалих тениската си и тогава се сетих, че нямам маска. Реших да потърся в един от шкафовете, но силен шум ме спря. Огледах предпазливо и продължих да търся. Имаше най-различни глупости. И точно, когато се бях отчаял, че няма маска, намерих една, която бе матова и черна.

Отново чух същия шум, но този път бе много по силен. Тогава видях силует, приближаващ се към мен, но бе малко тъмно и не можах да видя. Премигнах объркано, сякаш не разбирайки какво се случва. И в същия момент. Човека клекна срещу мен и се усмихна. Можех да го видя. Очите ми се разшириха в ужас, а човека само се усмихна и прошепна:
- Предполагам, нямаш нищо против.