golden arrow ➳ h.s. [completed]

Chapter 16

Silent's POV

Седнах на студения под и разлистих страниците на черния дневник на майка ми. В проклетото нещо нямаше нищо, а факта, че си седях най-спокойно в старата ми къща, ме изнервяше страшно много. Може би, защото бе наполовина опожарена или защото по стените още си личаха 'съобщенията'.

Започнах да си играя с края на една от страниците. Бях много изнервена, защото не намирахме нищо. Просто си седях и четях глупавите поговорки. Усещах как познатия гняв отново ме обсебва. Мразех, когато се ядосвам, но в тази ситуация нямаше какво да се направи, освен да се отдам на собствената си ярост.

Продължавах да чопля края на страницата, мислейки си как така се озовах тук. В началото дори не предполагах, че след смъртта на баща ми всичко ще се обърне в тази посока. А по този път, по който бях поела нямаше изход. Не водеше до никъде. Бях сигурна поне в това.

И докато чоплех страницата, осъзнах едно. Някои от страниците бяха залепени. Отделих, колкото можах и с любопитен поглед, започнах да чета написаното от Алесандра.

„Днес аз, Ан, Миа, Робърт, Томас и Том си направихме обща снимка. Всички си извадихме по една."

„Мисля, че Ан и Робърт биха били доста хубава двойка. Но Ан има своите предразсъдаци. Хвълила е око и на Томас. Все още не знам кого харесва."

„Ан и Робърт станаха гаджета."

„Вчера Том ми предложи да излезем. Обясни ми се в любов и ми каза, че иска да знае какво чувствам аз. Ако трябва да бъда честна, смятам го за наистина атрактивен и приятен човек. И отдавна имах чувства към него. Той винаги бе най-забавния в тесния ни кръг от приятели. Кой знае? Може би щеше да се получи."

Имаше неща преди много години и такива, в които е писала по-често.

„Онзи ден си организирахме парти на езерото. Том запали барбекюто, а Ан и Робър донесоха алкохола. От Миа бяха сандвичите, а от Томас – палатките. Всичко вървеше добре, докато Томас не ме извика в една от палатките. Там ме целуна. Не исках да се отдръпна, въпреки че знаех, че обичам Том."

„С Томас започнахме да се срещаме тайно. Надявам се Миа да не разбере."

„Съжалявам Дневниче, че не съм писала от няколко години. Том ми предложи брак. Приех, но знаех, че сърцето ми копнее за Томас."