golden arrow ➳ h.s. [completed]

Chapter 19

Silent's POV

Всичкият въздух, който дишах се изпари за броени секунди. Не знаех какво да кажа или направя. Просто седях скована до огледалото и го гледах. Прехапах долната си устна, разбирайки, че няма къде да бягам. Бях в бърлогата на Оракула, бях на негова територия и нямах много възможности. Не можех да избягам (бях приклещена в ъгъла); не можех да се бия (не, защото не нося оръжия, просто не можех да мръдна).

- Знаеш ли.. Ужасно ми е писнало от така нареченото ми семейство. Няма да те питам за твоето, защото нямаш. – подсмихна се. Отворих устата си, за да кажа нещо, но просто бях изгубила правилните думи измежду всичките ми мисли.- Погледни ме, Сайлънт. – гласа му стана по твърд, а тона по-студен. С бързи движения свали черната си маска. Сега можех да видя лицето му. Приличаше на Раян. Дори го обърках за Раян, но нещо в очите му бе по-различно. Виждах всичката злоба и желание за отмъщение в тези проклети сини очи. И ме плашеше.- Казах – процеди през зъби.- да ме погледнеш. – Няколко секунди по-късно буквално бях приклещена в ъгъла (или поне стената) Можех да огледам всяка една черта на лицето му и това не го притесняваше. След година криене зад съобщения, заплахи и въоръжени пионки, той най-накрая се показа. Но не с лицето на враг, а на приятел. Лесно е можел да ме разиграва. И тогава спомена за клуба изникна в главата ми. Това не бе Раян. Това е бил.. Оракула? Не знаех името му.

- Как се казваш? – зададох неочаквано въпроса си, а това което получих бе подла усмивка. Усмивка, която лъхаше на нещо познато?

- Не ме ли помниш? – попита със злобен тон. Пръстите му се преместиха на брадичката ми, погали ме леко, а след това се сниши до нивото на ухото ми.- Аз те притежавам. Разбираш ли?
- Майната ти. – изсъсках в лицето му.

- Все още носиш колието. – каза той, пренебрегвайки думите ми.- Това показва колко вярно вълче си, нали? – повдигна вежда. Ръката ми се премести на колието. Осъзнах се, а след това издърпах колието и с един замах го скъсах и го хвърлих на земята.

- Ето това показва лоялността ми. – присвих очи, а той ме изгледа гневно.

- Имаш нещо, което също ми принадлежи. Къде е?

- Първо искам да разбера защо ми причини всичко това. – гласа ми трепна леко, но след това стиснах юмруци и зачаках отговора.

- Лудата ти ревнива майка открадна диамантите на майка ми. – започна.

- Майка ти? Миа е била твоя майка? – прекъснах го.- Но това значи ли, че ти и Хари сте...