golden arrow ➳ h.s. [completed]

Chapter 14

Harry's POV

Целунах нежно рамото и, а след това засмуках съвсем леко до получаването на светло розова смучка. Сай изстена и вкопчи ръцете си в косите ми. Погледнах я. Очите и бяха пълни със страст. Това момиче ме подлудяваше. Караше ме да правя какво ли не за нея. Имах чувство, че съм под нейния контрол. И това въобще не ми харесваше.

Разбих устните си срещу нейните. Захапах долната и устна грубо, чувайки тих и неясен звук от устата и. Вкарах езика си в устата и, без запитване. Кожата и гореше. Тялото и бе отзивчиво на допира ми, а езиците ни играеха така познатия си ритмичен танц, който никога няма да им омръзна.

Свалих роклята и бавно. Пръстите ми се впиха в бедрата и, а тя прие това като знак и скочи, а след това уви краката си като змия за кръста ми.

Хвърлих я на мекото легло, което бе доста голямо. Свалих черната си тениска, а след това и дънките и се надвесих над крехкото и тяло. Бе в капан. Нямаше къде да бяга. Винаги се случваше нещо такова. Тя опитваше да бяга, а аз винаги ходех по нея и я прибирах. Като малко дете бе. И бе станала много по-непокорна от преди. Тя не искаше просто мъст. Тя искаше да докаже на всички, че ще спечели. И щеше. Никой си нямаше и на представа какво и се върти в красивата глава. Дори аз. И това ме притесняваше. Не знаех какъв ще бъде следващия и ход.

През тази една година ми липсваше много. Усмивката и, смеха, всичко, което правеше и мислеше. Дори острия и език, хапливите реплики и лошите качества заедно с добрите. Защото, когато обичаш някого,забравяш за всички качества. И просто го обичаш.

Още в началото смятах за абсурдна идеята да я обикна. Звучеше ми повече от смехотворно, но тази година прекарана без моята Сайлънт.. Бе повече от тежка. Пращах какви ли не хора да я следят. Предпазвах я от опасности. Получавах снимки от фотографи. Следях всяка нейна стъпка, за да се уверя, че се справя. Но не изглеждаше така. Поне докато не се появи онзи Раян. Той вдигна самочувствието и и я научи да се бие. Тренираше с него, не с мен. Трябваше да бъда до нея, когато влезе в колеж. Трябваше да я подкрепям, но имах за цел да я предпазвам.

С Луи придобихме повече опит. Разбрахме, че можем да променим всичко. И го направихме. Найл, Зейн и Лиам си нямаха и на представа, но искахме да ги държим настрана от плановете ни. Никой всъщност не знае какво правехме.