golden arrow ➳ h.s. [completed]

Chapter 20

Silent's POV

Мина почти месец от смъртта на Оливър, Крис, Зак и Катерина. Чувствахме се спокойни и знаехме, че нищо от това няма да се повтори. С майка ми бяхме в нещо като добри отношения. Все още не бях сигурна дали бе правилно да и се доверя, но тя не изглеждаше като опасност, която наближава. Найл бе с Синтия, което ни изненада. Зейн ми каза, че никога не е имал сериозно гадже. Виждах, че е внимателен с нея, глезеше я и това ме радваше. До колкото Зейн. Той бе преодолял Пери и бе с Ейприл. Пери бе заминала за Лондон. До колкото знаехме нямаше да се върне. Биологичният баща на Хари ни посещаваше от време на време. Бе мил човек. Определено го харесвах. С майки си хвърляха по един таен поглед и до там.

Живота ми без онова напрежение Оракула бе много по-добър. Бях по-спокойна като човек. Освободих хората, които Хари обучаваше. Всички те си тръгнаха със здрав разум и умения, които не биха забравили никога.

Сигурно се чудите къде сме ние с Хари? Той ми предложи няколко дни след нашата малка 'война'. Бяхме на същата скала, където той ми бе разказал за себе си. И чувствата бяха много по-силни, защото мястото бе специално. Беше го обмислил, сигурна съм. Още на бала с маски, когато спомена това, замръзнах. Не очаквах да си помисли това или пък да изпитва всичко толкова силно, колкото мен. А сега.. Танцувахме своя сватбен танц. Едната ми ръка бе на рамото му, а другата бе вплела пръсти в неговите. С едната си ръка придържаше кръста ми нежно, а с другата стискаше ръката ми. Сякаш не искаше да ме пусне никога повече. Чувствах се гола, щом ме гледаше с тези зелени очи. Сякаш нямаше повече маски и игри. Бях открита пред него. Същото важеше и за къдрокосия. Но знаех, че ние винаги ще бъдем такива, каквито всъщност сме. Ще си бягаме; ще се крием; ще се караме; ще се обиждаме; ще решаваме всички проблеми със секс; и ще се прегръщаме толкова силно, колкото се обичаме. До болка; до смърт. Осъзнах, че го обичам чак, когато го 'изгубих'. Чувствах се сама и празна. Сякаш някой ми бе откраднал всичко. Сърцето, душата, чувствата... Но и тогава знаех, че той бе най-прекрасното нещо, което някога ми се е случвало.

Всички хора разговаряха тихо, облечени официялно с чаша алкохол и усмивки на лицата. Майка ми говореше с Томас. Найл бе със Синтия. Лиам бе със София и Айви. Луи бе с Елинор и Зейн бе с онази танцьорка Ейприл. Всички бяха щастливи. Сякаш най-накрая всичко се бе наредило.