golden arrow ➳ h.s. [completed]

Chapter 9

Silent's POV
Силната мелодия на алармата ми ме събуди. Протегнах ръката си към обичайното място, където обикновено стоеше телефонът ми, но след като не напипах дори шкафчето отворих очите си. Лека светлина озаряваше цялата стая, но тя ми стигна, за да забележа чантата си, която бе захвърлена до дивана на който явно съм спала. Моменти от снощната вечер нахлуха в главата ми и ме обзе мигновен яд, заради провалената ми среща с Оракула. Отворих чантата си и затърсих телефона си, но още преди да го извадя той спря да звъни. Въздишах тежко и върнах тялото си обратно върху мекия матрак. Разтрих очите си и отново взех телефона си в ръка. 18:45 Наистина предната нощ си легнахме късно. Или по-скоро рано сутринта. Набрах номера на Раян и зачах. Придърпах внимателно горния чаршав с който бяхме покрити и се обърнах с гръб към Хари, за да не го събудя. - Ъм, хей, Сай! Здравей! – усетих колебанието в гласа му.- Хей, Раян! Какво става? – наистина не очаквах гласа ми да звучи толкова нисък.- Не ми се обади от сутринта и реших аз да те потърся. – дори и през телефона можех да усетя как се усмихва.- Та, ще карам направо. Говорих с майка ти и ѝ обещах да се срещнете. Каза, че ще ти разкаже всичко.- О, стига Сайлънт знам, че и ти искаш отговорите! – добави след като не казах нищо.- Добре. – съгласих се студено и хиляди мисли започнаха да препускат из главата ми. Какво ли щеше да ми каже? Но не трябваше да се затормозявам с такива въпроси. Каквото и да е, тя ще ми го каже. Без повече тайни.След като Раян ми каза час и място, си разменихме по едно „Чао." И затворих. Оставих телефона в чантичката си и застанах в седнало положение. Бях само по бельо и огледах стаята за роклята и обувките си. Станах, за да ги взема, но Хари дръпна ръката ми и аз паднах върху него. Той се засмя и аз седнах върху таза му. Исках да се измъкна, но той не пускаше ръката ми и се застоях върху него. - Кой звъня? – зелените му ириси блеснаха от вълнение, без да отделя погледа си от моя.- Раян, трябва да се срещна с него. – Мислех да се измъкна незабелязано, но уви той вече бе буден. Видях как изражението му се намръщи и той каза:- Откажи му. Не сега.- Всъщност срещата ще е с майка ми. – Очаквах по неочаквана от него реакция, но той сякаш знаеше, че е жива.Нямахме много време и затова станах. Облякох роклята си и обух токовете. Докато Хари обличаше костюма си, аз го наблюдавах. Може би щеше да ми липсва старата му прическа, но новата определено му стоеше по-добре. Облече сакото си и миризмата на мъжки одеколон се разнесе из цялата стая, включително и из сетивата ми.- Готова ли си? – погледна ме след като сложи телефона си в джоба на панталона. Кимнах и излязохме.Качихме се в колата и той седна на шофьорското място, а аз до него. След около час път стигнахме ресторант „Velvet". Слязохме от колата и се запътихме към входа. Попитахме мъжа дали има резервация и след като той кимна ни допусна да влезем. Веднага щом минахме вратата Хари взе ръката ми и тръгна навътре в ресторанта. Не очаквах такова отношение от него, но определено новият Хари ми допадаше. Дори крачките му бяха в пъти по-уверени от преди. Беше изцяло променен, но за мен си беше същия и все още го обичах.Ресторанта беше наистина изискан. Целият под бе покрит със снежно бял мрамор, в конраст с масите и столовете които бяха тъмни и изваяни от черешово дърво. Покривките бяха в златист цвят, а върху тях имаше по стредата на масата застлано парче червен плат. Завесите бяха в цветове между златисто и бледо-розово, захванати със златна връвчица, а под тях имаше чисто бели прозрачни завеси.С Хари продължихме да навлизаме в ресторанта, докато не срещнахме маса в дъното на ресторанта и не по-късно зърнахме и майка ми. Тя ни забеляза и се изправи. Светло-кафявата ѝ коса беше прилежно прибрана назад, а кърваво-червената тясна рокля перфектно очертаваше запазеното и тяло. Високите и черни токове нервно потропваха по мрамора, а раздразнените ѝ зелени очи допринасяха за изискаността на тоалета и.- Бях предвидила маса за двама, а не за трима. – изви устните си, покрити с кафеникаво червило в нагла усмивка. Очаквах Хари да и отговори, но вместо това той дръпна още един стол и се настани до мен. Определено беше променен. Чух как майка ми въздиша още по-раздразнено и зае мястото си. Всички мълчахме. Хари не я харесваше, тя не харесваше факта, че той се „натресе" и като цяло отношенията им не започнаха много добре. Но не ми пукаше какво мислят един за друг. Бях дошла за отговори и ще се ги получа, но не искам севитьори и сервитьорки да ме прекъсват, за това ще почакам малко.Около четиредесет минути по-късно никой нищо не си бе казал. Бяхме си поръчали и всеки момент трябваше да ни донесат ястията. След като ни ги сервираха изчаках сервитьорите да се отдалечат и без да чакам повече заговорих.- Та, защо казваш не си мъртва?- Мисля, че един въпрос като „Как си, мамо?" ще разведри обстановката. – усмихна ми се тя „дружелюбно".- Мисля, че въпроси като „Как си, мамо?" са излишни. Особено, ако майката не познава детето си. – отпих от чашата си, кръстосвайки крака.Тя се засмя.- Е? Ще започнеш ли разговора, защото не искам да си губя времето в седянки? – казах по-грубо и настоятелно. Тя отново се усмихна и остави вилицата си на чинията.- Добре. Ще започна от самото начало. Предполагам знаеш, че с баща ти живеехме заедно. Той често се връщаше от работа късно и с всеки изминал ден се отдалечавахме един от друг. По тази причина се увлякох по наш стар семеен приятел на име Томас. Той също имаше приятелка, но ме уверяваше, че техните отношения не са никакви. Доста дълго играеше роля на мой любовник, а аз на негова любовница. Изведнъж нещата се обърнаха срещу мен и те обявиха, че ще се женят, а той отново ме омайваше с думите, че аз съм единствената и че отношенията му с нея не означават нищо за него. Но дойде момент когато тези обещания не ми стигаха и аз вече исках отмъщение. Ден преди сватбата, отново бях с него, в неговата къща и когато Миа го извика, информирайки го че излиза, аз се възползвах и откраднах десет диаманта от кутията и с бижута на. След това отношенията ни все повече намаляха. По-късно и ние с баща ти се оженихме, а след това разбрах че съм бременна. И всичко това в рамките на една година. През тази една година освен радостта, която баща ти ми предостави, нещата около диамантите загрубяха. Първо обявиха раследване тук, в Щатите и веднага след като ти се роди инценирах смъртта си и избягах за Русия. Но малко, по малко месеците минаваха и аз се чувствах самотна и за това обвинявах Миа. Тя беше тази която ми го открадна и нямаше какво да губя. Взех първия полет за Далас и отидох в къщата им. Убих я и се върнах в Русия. Там беше най-сигурно. Те така и не ме усетиха, че съм влизала. Но ме заподозряха. Обявиха световно издирване и влязох в затвора. Но в последните една-две години разбрах за всичко случило се около теб. Разбрах и за баща ти. Ходих до гроба му. Но по-важна беше ти. Исках да ти помогна. Разбрах за нещата с Оракула и искам да ти кажа, че не баща ти е виновен за отношенията ти с него, а аз. Това ще ти трябва, за да откриеш диамантите, които аз скрих. – тя подаде един тефтер и аз го поставих на масата пред мен без да казвам нищо. Бях в шок. Бях в много повече от шок. Не можех да кажа или направя нищо. Погледнах Хари който също изглеждаше изненадан.- Преди няколко месеца излязох от затвора, но когато отидох до къщата видях, че тя е изгоряла. Тогава ме упътиха къде си и как да е намеря.- Кой? – попитах я подозрително.- Раян.Изведнъж вазата пред нас се счупи и и тримата се изправихме. Майка ми ме бутна зад нея и се огледа. Всичко беше тихо и всички бяха вперили поглед в нас. Взех чантата си и извадих от нея пистолет. Без да се усетим отново започнаха да хвърчат куршуми и всички започнаха да тичат на всички страни. Заредих пистолета си и стрелях към втория етаж, където видях човек, облечен целият в черно, но видях дълга руса коса. Стрелях към нея и видях как ялото и се унася, но не падна. Погледна към мен след което излезе през прозореца и всичко утихна. Хари хвана ръката ми, а аз бързо се протегнах, за да взема чантата си и тефтера, който ми даде и ме задърпа навън. Той влезе в колата и аз последвах примера му, но нечия ръка ме спря.- Боунс не са добра компания. – Майка ми пусна рамото ми и тръгна в другата посока. - Сай! – извика ме Хари и се качих в колата.По пътя си мълчахме. Но Хари беше нервен. Усещах как натискаше педала на газста с всичка сила и хванах ръката му, стиснах го леко и той се отпусна. Не след дълго пристигнахме пред яхтата.Слязохме от колата и Хари ми подаде ръка, за да мина по пътечката, която водеше до каютата. Щом влязохме, взех една кърпа и се отправих към банята. Докато затварях вратата видях как Хари седна на леглото и отпусна тялото си назад. Явно и той не очакваше точно така да премине срещата. Наистина ми беше интересно да разбера кое беше онова момиче. Почти съм сигурна, че е същата която се качи в колата с чичо ми. Какво общо с мен можеше да има пък тя с мен?Завъртях кранчето на водата и тя спря да тече. Взех кърпата и увих все още мокрото ми тяло. И в този момент влезе Хари.- Закъснях. – измъмри той под носа си и аз се усмихнах. Той се приближи и постави ръката си на кръста ми, като постави нежна целувка. Отдръпнахме се един от друг и влязох в стаята. Извадих една дълга тениска и я облякох, след което седнах на леглото и взех в ръцете си тетера, който майка ми ми даде. Не беше кой знае какво. Просто обикновен тефтер, който можеше да съдържа всичко. Цялата ми история, или историята на всички замесени в играта. Отворих го и първото нещо, което забелязах бяха поговорки. Но за какво? „Бракът е добър за този, който се страхува да заспива сам през нощта."„Вълка е по-слаб от мечката и лъва, но никога не играе в цирка."„Ключът към сърцето на една жена е да откриеш неочакван подарък в неочакван момент."Прелистих на другата страница и там също имаше няколко.„Очи, които не се виждат, никога не се збравят."Дали това се отнасяше за Оракула? Изведнъж телефона ми извибрира на шкафчето и аз го взех. Имах ново съобщение.
„Стреляш по сестра ми, стрелям по теб! – Оракула х"
Бележка от авторките:Девета глава е тук! Надяваме се да сте си създали по някоя теория, защото очакваме да я видим в коментарите. Обещаваме с всяка глава да изясняваме всеки един ваш въпрос. До последно ще разкриваме. Предстой в десета глава да разберете още нещо (главата е написана, остава само да я качим). Та това е от нас.