golden arrow ➳ h.s. [completed]

Chapter 17

Harry's POV

- Къде беше, Хари? – попита Сайлънт. От няколко минути лежахме на леглото, а тя задаваше един и същ въпрос.

- Казах ти. Имах малко работа. – всъщност не я излъгах. Казвах и истината, но нямаше да я впускам в детайли.

- Добре не ми казвай. Сама ще разбера. – нацупи се тя и стана от леглото. Побързах и обвих пръстите си около слабата и китка. При това си действие я върнах обратно в леглото. Усмихнах и се, а тя погледна встрани.

- Успокой се. – погалих кокалчетата на ръката и.- Всичко ще бъде наред. Лиам е добре. – опитах я успокоя, но усещах, че тялото и все още бе под напрежение.

- Не исках това да се случи, Хари. – въздъхна.- Нараняват важни за мен хора, за да наранят мен. Не ми харесва. – прокара пръстите си през златистите си коси и отново ме погледна със сините си невероятни за гледане очи.

- Не се тревожи. – казах.- Аз съм до теб. – знаех, че това не и е достатъчно, но я притиснах до себе си. Поставих нежна целувка на челото и и я прегърнах силно. Ръката ми се премести на гърба и. Започнах да образувам малки кръгчета с пръстите си, а тя затвори очи и се сгуши в мен.

Секунди по-късно вратата се отвори. Никой не почука преди това. Намръщих се и вигнах главата си, за да видя кой. Беше Зейн. Търсеше ни с очи и сканираше стаята. Бе открил нещо.

- Ще дойдеш ли за малко? – попита ме приятеля ми.

- Малко съм зает. – сбърчих вежди, но станах, а заедно с мен и Сайлънт.

- Да, запазете секса за после. – изстреля неочаквано, а ние със Сай се спогледахме.- Открих нещо.

- Доообре, Шерлок. – подпрях се на стената и повдигнах вежда, а след това се ухилих.

- Хайде, Уотсън. Имаме работа за вършене. – вдигна ръката си. Между показалеца и средния си пръст стискаше малко бяло листче. Дръпнах го от ръката му и зачетох.

„Пърл Кристи, №19

Апартамент №3"

Бе улица, която знаех, че се намира на близо.

- От къде намери това? – запитах.

- Изглежда, че нашата Алеснадра се е покила по време на „смъртта си" в апартамент на тази улица. Информацията научих от Найл. – подсмихна се накрая на речта си.