golden arrow ➳ h.s. [completed]

Epilogue

Harry's POV

Изминаха два месеца от смъртта на Алесандра. Сайлънт не говореше много. Дори не се усмихваше особено. Знам, че обвиняваше майка си за всичко лошо, което и причини, но преди всичко тя и е майка. Бе ми мъчно за Сай. И въпреки всички ужасни неща през, които преминахме бях неотлъчно до нея.
Лиам се изнесе със София и Айви и се преместиха в Сан Франциско. Вероятно в момента бяха на почивка. Найл и Синтия се задържаха заедно и също се изместиха във Флорида. Зейн и Ейприл заминаха за Ню Йорк, където Ейприл реши да продължи да учи, както и Зейн. Луи и Елинор се върнаха в Донкастър и вероятно Елинор бе бременна, защото са счупили проклетото легло в стаята за гости. А Раян той реши да продължи да учи в Лос Анджелис.

Къщата бе празна без всички тези хора и това се отразяваше на Сай, но важното бе, че аз бях до нея и я подкрепях във всяко решение, което взима. Но преди това се карахме, крещяхме си, хвърляхме предмети по другия, случваше се тя да ме отблъсква, но винаги завършвахме в прегръдките на другия.

А сега не знаех на къде карам. Не знаех къде е Сайлънт. Просто гледах в една точка и поддържах скоростта си. Слънцето залязваше, облаците бяха обагрени във всички цветове. Бе наистина красиво. Изведнъж спрях колата, но не заради залеза. На пътя лежеше женска фугура, която просто се взираше в залеза. Слязох от колата и я огледах. Познатите сини очи, отвеяния, но решителен поглед. Златните коси, прекрасното тяло. Тя бе. Моята Сайлънт. Момичето, което ми отне всичко без дори да попита, а аз глупака не възразих. Но не съжалявам.. Ако тя бе грешка щях да я повтарям до края на живота си. Ако тя бе океан, аз се давех..

Легнах до нея и се загледах в синьото небе. Сякаш всичко се връщаше в самия край. Усмихнах се, сещайки се за първата ни среща.

- Какво си помисли, когато ме видя за първи път? – запитах я. А тя се обърна рязко и ме огледа преценяващо. Боже! Бе толкова красива. Лицето и бе като на порцеланова кукла. Сините и очи, в който все още се давех. Нежните черти на лицето и.

- Че си задник. – подсмихна се тя. Ето това е моята Сай.- А ти?

- Аз?

Туко-що с баща ми имахме нещо като кратък скандал. Бе разбрал,че пари от картата му липсват. Обвини мен, че съм ги похарчил за глупости, а си нямаше и на представа, че всъщност ограбвам фирмата му. Иронично бе, че ме смяташе за просто Хари. Момчето, което бе разглезено и презадоволено. Истината бе, че изкарвах парите си сам. Но въпросът бе там, че не беше с нещо почтено. Пренасях наркотици заедно със приятелите си и колеги Найл, Лиам, Луи и Зейн. Познавахме се от доста отдавна. Още от самото начало. Още от тогава, когато срещнах Луи пръв пред една гара. Когато видях Найл, който седеше на тротоара и пиеше скоч. Лиам, който изливаше гнева си в местния фитнес или Зейн, който бе изгонен от час. Всички тези момчета имах минало зад гърба си. Всеки един от тях бе изстрадал достатъчно, за да разбере, че живота не съдържа нито един нюанс на розовото. Всичко, което имаше бе черно и бяло. И те бяха в баланс.