golden arrow ➳ h.s. [completed]

Chapter 5

Silent's POV

Подържах лъка вдигнат още няколко секунди, докато Раян се опитваше да ме успокои, но думите му нямаха никакъв ефект върху мен. Стиснах лъка по-силно, след което го запратих към земята и тръгнах в обратната посока. Усещах как гнева изпълваше цялото ми тяло. Ах, това приятно чувство и в същото време толкова дразнещо. Не го бях изпитвала от отдавна и наистина се радвам, че тази част от старата Сайлънт е останала с мен. Отключих колата си и блъснах с всичка сила вратата при затварянето и.

Карах по второстепенния път с много над разрешеното, но на никой не му пукаше. Усещах нещо повече от врящата кръв във вените си. Сякаш не можех да си намеря място. А на всичкото отгоре в главата ми избухна поредната експлозия от въпроси. Защо Раян я защитаваше така? По начина който я гледаше, изглеждаше сякаш са живели заедно от както се е родил. О, не! Няма начин това да е вярно... Просто, дори и да ми го признаят няма да им повярвам. Но чакай, та аз дори не съм сигурна дали това наистина е майка ми. Надявам се да не си мисли, че ще и повярвам само защото тя ми е казала. Определено имаше генетична прилика, но... Нямаше как да вярвам и на себе си.

Но нека за момент приемем, че това наистина е майка ми. Защо ме е лъгала? Защо се е крила толкова дълго време? Крила се е от мен или от кого за бога? Главоболието ми се усили, а аз вече не изпитвах онзи гняв от преди малко. Отново беше болката. Вероятно болката от това, че в трудни моменти като този винаги съм сама или пък болката от това, че всички около мен се покриват без мое знание като изсценират смъртта си. Въздъхнах тежко и паркирах пред многоетажната сграда. Заключих колата и се закачвах по стълбите, водещи към моя апартамент и след като го отключих влязох. Метнах връхната си дреха и чантата си на черния кожен диван в средата на стаята и отпуснах тялото си на дивана.

***

Измъкнах се от топлите завивки и влязох в банята. Изкъпах се и измих зъбите си, но реших, че имам нужда да си почина от живота и облякох домашните си дрехи – свободна сива тениска и къси шорти.

След като приключих с палачинките седнах на масата и намазах една с мед. Отхапах парче и включих телефона си. Имах двадесет и две съобщения от Раян и едно от непознат номер, което гласеше само едно „Къде си?". Който и да беше се надявам да не очаква да му отговоря. Имаше и шест пропуснати обаждания отново от Раян. Явно той е единствения който се интересува от мен.