Love Is Not As Simple As It Looks

Chapter 2

Andy's POV

Не знаех името й, затова я записах като 'Момичето с розовата коса'. В петък имаше парти у един приятел... исках да я поканя, но не знаех как. Добре, днес е сряда, имам още 2 дена, все ще измисля как да я поканя.

Mini's POV

Цяла нощ не съм спала... или си мислих за Анди, или бях гладна, или пак си мислих за Анди... не знам какво ми става... никога не съм хлътвала така...

С Кейла се уговорихме да отидем двете на даскало. След сутришното ми плуване и другите неща, облякох си къса черна пола, черен чорапогащник, вишнева плетена блуза и бледо шампанско цвят шал и тръгнах към Кейла.

Срещахме се, вървяхме известно време, но чухме кола зад нас. Обърнахме се и можете ли да познаете кой я караше...Анди... за миг видях ангелско красивото му лице. Кейла ме изгледа с 'wtf' лицето си, аз й разказах как съм го видяла преди даскало вчера и как ми е завъртял главата.

Стигнахме в даскало и там се видяхме с Кам. Кей нямаше търпение да му каже за това, което чувствам към Анди.
- Аз си знаех, има химия между вас! Не се тревожи, още този час ще разбера какви са му намеренията.- каза Кам, а на мен ми стана още по-притеснено.

Имахме математика. Аз и Кей седнахме заедно, а Кам седна при Анди, зад нас. Учителката влезе и аз се обърнах към Кам, а той ми намигна.

Andy's POV

Влязох в стаята и я видях да стои на чина си. Минавайки пограй нея, я изпивах с поглед. А това май й харесваше. Седнах зад нея и след малко видях Камерън до мен. Те са приятели, следователно ще мога да го поразпитам малко. Учителката влезе и погледът й се спря върху мен.
- А, нов ученик ли си имаме?- каза, като оставяше дневника на бюрото си- Стани, ако обичаш, и ни се представи.
Изправих се и се представих Аз съм Анди Биерсак. Не съм много добър по математика, така че не очаквайте високи резултати от мен. Казах и си седнах на мястото. Докато сядах, преместих погледа си върху розовата коса и срещнах тези тъмно сини очи да се вглеждат в мен. Учителката не изглеждаше много доволна, но на кого му пукаше, важното е че Розовата коса ме гледаше. Май е време да науча името й.
- Хей, Кам. Нали така беше?
Даа...- рече той.
- Ами нали сте приятели с Розовка?
- Да, приятели сме. Ноо името й е Мини, не Розовка.
- А, аз точно това исках да те питам. Но вече ми каза, затова ще те питам друго. Нали нямаш против?
- Не, нямам.
- Ок! Значи... Мини имаали си гадже?
- Не, няма си.
Ооо, значи имам шанс. Страхотно!
- А ти защо искаш да знаеш?- продължи той
- Ами не знам, това беше първия въпрос който изплува в главата ми. Поизлъгах го малко, но какво да се прави, не трябва да казвам че имам чувства...много силни чувства...
- Аха. Еми добре тогава. Сега може ли да те питам аз?
- Да, няма проблем.
- Ти от типа fuckboys ли си?
- Мога да бъда ако искам- казах с самодоволен и достатъчно висок тон, така че Мини да може да ме чуе.