Love Is Not As Simple As It Looks

Chapter 12

- Какво е станало? Кажи ми!
- Ами...В деня когато се запознах със семейството ти... ам нали се бяхме уговорили да се чакаме до фонтанчето...
- Да какво?
- Ами аз пристигнах преди теб, видях момче, помислих си че това си ти и отидох при него, но той се обърна, застана зад мен и каза "Помисли над решението си"
- Мини, защо не ми каза по-рано- опа...май се ядоса
- Не исках да те притеснявам...пък и може да е някое хлапе, което само се базика.
- Ще ме побъркаш- he cupped my face *дано ме разберете ама не знам как да го напиша на български😂* - ако пак се появи, да ми кажеш, бонбонче, чуваш ли?- аз само поклатих глава, а Анди ме целуна по челото.

Andy's POV

Туко- що получих съобщение от Дани, че довечера ще има парти. Но естествено, че и проблем ще има. Джулия ще е там. Бившото ми гадже.
- Хей, Минс. Довечера Дани прави парти. Искаш ли да отидем?
- Ъ, дъа! Трябва ли изобщо да питаш?!- засмяхме се- В колко е?
- В 8. Ноо ние трябва модерно да закъснеем! *намиг😉*
- Окей. Повече време да се приготвя!

Търсех си ключовете, когато намерих малко листченце на земята. "Наслади се на последните ви дни заедно" да не би да е от онзи кретен. Почеркът ми беше познат. Сетих се...ооо ще си плати скъпо!
- Миниии, хайде да тръгвамеее- извиках
- Идваам. Успокой сеее!- как да се успокоя?! Час по-скоро трябва да я накарам да си плати!
- Ъм, Мини, love, нали знаеш, че там ще има и други момчета? Не мислиш ли, че е малко разголено.

- Не, добре съм си. Хайде да тръгваме вече.
- Мини, сложи друга рокля!
- Не, няма. Пък и какво като има други момчета. За мен ти си единствен. Хайдеее пали колата.
- Окей, розовке, но няма да позволя някой да те сваля!
- Good!

Mini's POV

Още с влизането в къщата, Анди тръгна на някъде...а уж щеше да ме 'пази'. Ъгх...трябва ми нещо за пиене.
Охоо намерих си червено вино. Наливайки в чашата си, се почувствах все едно съм под наблюдение...ами че то така си беше. Обърнах се и видях три момчета да точат лиги. Звъннах на Анди и естествено не вдигна. Защо да вдигне?!

Тръгнах към горния етаж, да проверя дали случайно не е там. Видях че една от вратите е леко открехната. Приближих се и видях момиче. Обърнах се да си тръгвам, когато чух гласа на Анди.
- Това трябва да спре!

Andy's POV

Още като влязохме я видях и тръгнах към нея. Трябваше да оставя Минс сама, но Дани ще я наглежда. Качих се на втория етаж, като видях една от вратите да се затвря. Трябва да е там. Влязох и за моя не-изненада тя беше там.
- Здравей, Анди!-каза усмихвайки се. Познавам тази усмивка и тя не носи нищо добро.
- Джулия, хей.
- Липсвах ли ти?
- Шегуваш ли се?! Да скъсам с теб, бе най-доброто решение, което съм правил някога. А сега по същество.
- Слушам те.
- Защо се опитва да ни разделиш с Мини?
- Не знам за какво говориш.
- Моля те, не се прави, че не знаеш. Видях бележката. Това е твоят почерк.
- Да... и какво?
- Това трябва да спре!- в този момент врата се отвори и видях Мини.
- Какво става тук? Анди?- сълза се стече по бузата й.
- Мини аз...
- Оо значи ти си Мини- прекъсна ме Джулия- аз съм Джули. Приятели сме с Анди.
- Приятно изкарване- Мини хукна надолу плачейки. Аз тръгнах след нея, но я изгубих в тълпата. Мамка му. Очите ми шареха из стаята, докато не видях розовата й коса. Изтичах при нея.
- Хей Минс.
- Кой си ти, че забравих... а да вярно- ти си приятеля на Джули.
- Мини стига. Ела ще ти обясня.
- Ни-къ-де няма да ходя с теб. Ще се напия и след това ще се прибера.
- Мини няма да те оставя. Ела да седнем.
- Казах ти, че никъде няма да ходя с теб- извика и всички се обърнаха към нас. Тя тръгна на някъде, а аз след нея. Не можех да я гоня вечно, затова я метнах на раменете си.
- Анди пусни ме или ще викам!
- Искам да ти обясня.
- 3...2...1...- леле това момиче има глас. Бяхме извън къщата и едва ли на някого му пука. Сложих я в колата и седнах до нея.
- Мини слушай. Джулия и бившата ми приятелка...
- О, чудесно😒
- Разделихме се преди месеци, не по взаимно съгласие, тя все още има чувства към мен...
- Ако ще късаш с мен давай по- накратко, искам да си ходя в къщи.
- Слушай ме, само слушай! Затова е казала на някакво момче да ти наговори тези неща.
- А ти откъде знаеш, че е тя?
- Намерих листче "Наслади се на последните ви дни" на земята и познах почерка й. Затова и те оставих на партито.
- О, беб извинявай! Много съм тъпа. Не трябваше да те обвинявам.
- Всичко е наред. Хайде да си тръгваме!

Хейооо😭❤❤ Новата главаа. Малко интригии, очаквахте ли го хаха. Съжалявам ако има правописни грешки💋💋 Дайте по едно вотче🌟👌 ии ако искате коментарче📝 Дано ви е харесала ии дам. Love you all❤❤!!