Love Is Not As Simple As It Looks

Chapter 10

Когато пристигнах видях един човек да стои до фонтана. Беше тъмно и не се виждаше толкова добре. 'Кой друг може да в освен Анди' помислих си и тръгнах към фигурата. Протегнах ръката си и я сложих на рамото му. Но той с ловко движение застана зад мен и прошепна в ухото ми:
- Помисли над решението си- тръгна си. What the fuck?!? Какво имаше в предвид?! Какво решение?! Какво нещо?! Ъгххх.

След малко видях Анди да идва, затичах се към него и го прегърнах. Сгуших се в топлите му обятия. Чувствах се защитена, никой не може да ни нарани.
- Хей, Минс, добре ли си- попита ме загрижено, като ме целуна по челото.
- Да, добре съм! Просто ми липсваше. Всичко е наред- не исках да му казвам за тоя тъпанар, щеше да стане страшно, а не искам това да проваля вечерта ни.
- Окей! Хайде сега да тръгваме. Ще е интересна нощ!
- А къде по-точно отиваме?
- Изненада!
- Анди!- погледнах го ядосано- Когато последния път го каза, си изгубих девствеността!
- Сега нямаш нищо за губене, нали?- каза и се засмя- Хайде да тръгваме.

10 минутки след като се качихме в колата, се озовахме пред едно зашеметяващо имение. *на снимката*
- К-къде сме?- заеквах от удивление
- Welcome to my place, love!
- What!? This is ur place? Ама защо говоря на английски.- засмяхме се- Невероятно е!!!
- Хах, добре хайде да влизаме. Искам да те запозная с някого.
Не мога да повярвам! Анди отвори входната врата и всички хора вътре, а те не бяха малко, се обърнаха към нас.
-Андии- чу се женски глас
- Майко- пусна ръката ми, отивайки да я прегърне.- Майко това е Мини МакГинес. Приятелката ми!- усмихна ми се леко.
- Ооо Минии, толкова много съм слушала за тееб- каза, прегръщайки ме
- Здравейте- измрънках притеснено.
- Хайде влизайте, само вас чакахме.

Жената се завъртя на токчетата си и тръгна към някаква зала. А и забравих да спомена, че всички са официално облечени- сякаш за бал. Хванах ръката на Анди и последвахме майка му. Така и не разбрах името й.
- Хей, Андс. Ам... майка ти забрави да спомене името си...
- О, да! Казва се Атина!
- Леле, тя наистина прилича на богиня.
- Дам...това е майка ми.

Влязохме в залата и видях Атина с още две момчета и едно момиче да стоят на стълбите. Тя подкани и Анди да се присъедини към тях. Той зае мястото си на четвъртото стъпало.
- Моля за вниманието Ви!- каза тихо Атина, почуквайки чашата си с шампамско- Вземете си по чаша шампанско, от минаващите покрай вас келнери, и нека вдигнем тост за това, че семейство Биерсак отново са заедно и са непоколибими! Наздраве!
- Наздраве- извика тълпата от хора, включително и аз. Анди ми намигна и направи жест с глава да отида при него.
- Минс, искам да те запозная с семейството ми.
- Ъм окей!- измърморих много тихо и се усмихнах
-Тиодор, най-големият от всички. След него е Скот, след Скот съм аз и най-малката и най-сладката естествено е Мариана. Хора- това е Мини, my girlfriend
- Хей- казах срамежливо, а в следващия момент усещах как косата на Мариана е в лицето ми.
- Съжалявам! Просто съм много гушлива, а ти си толкова сладичка.- ооо тя е наистина сладуранка
- Няма проблем- усмихнах се, но в този моментн очите ми съзряха позната фигура в далечината. Това да не би да е... нее не може да бъде...момчето от фонтана.
- Ехо, Мини? Тук ли си?- явно ми личеше, че се бях отплеснала
- Да да тук съм. Но трябва да си напудря нослето. На къде е тоалетната?
- На ляво и после в дясно- бясни ми Тио и се усмихна.

Есте, че нямаше да ходя до тоалетната. Следях мъжът. Той излезе от залата, а аз след него. Зави по някакъв тъмен коридор. За момент го изгубих, за това светнах с фенерчето на телефона си. Изписках. Мъжът стоеше пред мен с дяволита усмивка на лицето си.
- КОЙ СИ ТИ И КАКВО ИСКАШ ОТ МЕН?!- развиках се
- Спокойно пеперудке. Ще разбереш с времето. Сега се забвалявай и не мисли за мен.

Мистериозният мъж се изпари в тъмнината и аз останах сама. Реших да се върна отново в голямата зала. Дали да кажа на Анди, или да го запазя само между нас. Мъжът...ще го наричам Стийв...та Стийв каза, че сега не е момента, тогава сега няма да казвам на Андс, но после ще се наложи. Окей.

-Здравеййййй отновоо- провикна се Мариана- много дълго го пудреше това носле хаха.
- Ами една жена ме заговори и разговора ни продължи доста та така. Какво стана с вас? Къде са момчетата?
- Където обикновенно стоят на такива събирания- на бара.
- О, добре. Аз ще отида да ги видя.

- Как сте момчета?- опитах ги и целунах Анди, след което седнах на крака му.
- Ъм Мини да ти кажа, че Скот говори само Английски.- уведоми ме бебо.
- Oh Okay then. So what do we have here? Vodka. Whiskey. And shots.
- That's my girl- Анди прошепна в ухото ми.

Докато старателно изливахме всяка една капка алкохол в гърлата си, видяхме Миарана да залита ту наляво, ту надясно. След нея се влачеше някакво момче.
- Батковци това е Джеф. Ние отпрашваме да се чукаме, така че не ни безпокоете!- изпрати на всички ни въздушни целувки и излезе от залата.

- Какво ти се прави, когато останем само двамата?- попита ме със скадката си самодоволна усмивка.
- Ами не знаам! Какво предлагаш?
- Имаш три избора. 1. Идваш горе и се чукаме до припадък. 2. Отиваме да ти покажа нещо. И 3. Отиваме у вас и се чукаме до припадък.- озъби се доволно.
- Избираам...хммм...2. - не беше ли очевидно- таа какво ще ми показваш??
- Ела- усмихна се и хвана ръката ми.

Качихме се на покрива. Виждаше се почти целия град. Гора, планини, поля. Всичко.
- Това е любимото ми място. Идвам тук, когато имам натоватен ден, или просто искам да се отърва от мислите си.- поясни беб.
Легнахме и загледахме в звездите. Учудващо, на покрива има достатъчно място, колкото да заспят двама. А и е удобен. Правехме различни фигури. И така ние неусетно сме заспали.

Оф хора😭😭 много съжалявам, че не я качих по-с време, амаа имах проблем с сързването на частите и такам.Стана малко скучна. Мммда надявам се да ви е харесала, ааако е тка гласувайте ии давайте идееи в коментарите👇. Извинявайте ако има правописни грешки😚 ии дам Live you all❤❤!!