Love Is Not As Simple As It Looks

Chapter 16

Анди:

Събудих се, а Мини я нямаше. Погледнах към часовника- 11:24. Хм къде ли е толкова рано. Станах към тръгнах към кухнята, за да си направя кафе. Близо до кафе машината имаше оставена бележка "хохо Минс" оохо беше ми направила кафе. Отворих хладилника и видях още една "бон апети, пухи". Беше я поставила върху любимият ми сандвич. Нямам търпение да седна да се наям.

Докато сладко си похапвах получих съобщение " вкусен ли е сандвича, М". Абе това момиче да не наблюдава с някоя скрита камера. Реших да я подразня и написах "ами не е много добре, но като е гладен човек всичко може да яде" в отговор. Хаха тя така и не ми отвърна.

Мини:

Към 9 часа излязох от вкъщи, тъй като възнамерявах да разбера истината за Джулия. И ако е вярно дали съмненията ми за бащата ще се окажат верни. Уговорихме се да отидем в заведението "Nightwish". Качих се в колата и потеглих.
По пътя я видях и реших да я поканя да се качи, тя и прие и отново подкарах колата.
- Окей, Джули ъм...това което написа в Туитър...ъм вярно ли е? Бащата този който си мисля ли е?
- Виж Мини. Да вярно е.- дори и малката надежда, която имах, това да не е вярно, умря, както и нещо в мен- А колкото до бащата, не знам кого имаш предвид. Питай го. Да видим дали е един и същ.
- А защо трябва да го пита като...- прекъсна ме
- Защото няма да ти кажа аз. А сега ме извини, но имам час при лекаря. Довиждане.

Супер! Забележете сарказма... Не знаех къде да отида и какво да правя. Все още не бях готова да разбера ако той наистина е бащата. В момента не ми беше до никой, затова оставих телефона си в колата, а аз тръгнах в някаква посока. Не ми пукаше къде отивах, просто вървях и премислях вариантите, които имах.

Минаха 7 часа. Навън започваше да става тъмно. Отново бях пред заведението, където оставих колата си. Качих се и потеглих към Кейла. Не исках да се прибирам. Когато паркирай пред къщата й, се сетих за тела си. Видях че има 17 пропуснати от Анди и 2 от майка ми. Отново го захвърлих на седалката и слязох от колата. Отодох до вратата и позвъних. След има-няма 2 секунди Кей отвори.
- Мини, любовче- хвърли ми се на врата- как си? Защо си тук по това време?
- Ъм хей Кей, ъм може ли днес да остана у вас? Имам малко драми и имам нужда от промяна, дори и за една вечер.
- Ама разбира се бейб- отново ме прегърна- за теб винаги!
-Благодаря ти!- влязохме и се качихме в нейната стая. Започнах да й разказвам за Джулия, бебето, заподозрения баща и т.н. Като й споделих някак ми олекна, нали знаете как е. По едно време видяхме слънцето да изгрява. И двете вече едвам си държахме очите отворени. Казахме си лека нощ и заспахме

hElLO tHerE. I knOw...loNg tImE, nO seE bUt I aM baCk.
Ъм да😂 Новата глава. Доста време отне. Не всъщност не...мързеше ме да я напиша признавам си🙏😔😂 Ъм та така. Дам. Снимката горе няма нищо общо с главата ама нямаше как да не сложа нещо на baeнцето😂😂 пък и сладко и deep😍😂 Дано ви хареса малко е къса ама да има. Следващата ще е последна. Мхм❌ SoRry ако има правописни грешки. И дъа, дайте вотче🌟 иии Love you all!¡❤❤¡!