Love Is Not As Simple As It Looks

Chapter 15

Mariana's POV

-Heeeeyyyy! Broooo, I'm Hoooomeee!- извиках и се разнесе ехо из цялата къща.
- Хей, sis! Къде беше?
- Сериозно ли?! Аз трябва да те питам тва! С Мини ти звъняхне 1000 пъти, как един път не си погледна телефона бе?!
- Okay, okay, chillax! Падна ми батерията, а имах работа.
- Иии каква е тази твоя тоолкова важна работа, че даже 1 съобщение не прати на гаджето си?!
- Ще ти каза, но ми обещай, че няма да казваш на никого нищо!
- Обещавам!!!

Andy's POV

Сутринта излязох рано, тъй като имах доста неща за вършене. С Кейла имахме уговорка да се срещнем в The Coffee Room. Когато пристигнах, тя вече си беше поръчала и седеше на маса в ъгъла.
- Здрастии!- стана, за да ме прегърне...момичетата и техните прегръдки😒
- Здравей! Имаме суупер много работа, така че нека да започваме!
- Окей господин График!- realy?! Jeez😒

Неусетно минаха 3 часа, а ние все още бяхме до никъде. Поне се бяхме разбрали за основните неща. Излязохме от кафенето и тръгнахме към ресторант "Karrima"- любимият на Минс.
- Добър ден! С какво мога да ви помогма?- посрещна ни сервитьорката.
- Бихме искали да говорим с управителя, ако е възможно.
- Да, веднага се връщам.
- Здравейте, с какво мога да съм ви полезен?
- Ам...бих искал да направя резервация...
- За колко? В колко часа?- прекъсна ме
- ...на целия ресторант за довечера- той започна да се смее все едно си разказвахме вицове.
- Младежо, това няма как да стане! Всички маси са ми запълнени довечера! Просто е невъзможно!- продължи да се смее. Извадих от джоба си една хиледарка и я хвърлих на масата. Смехът му секна, а очите му светнаха.
- Сигурен ли сте, че това е невъзможно?- вече убеден, че ще се съгласи, се усмихнах доволно.
- М-може и да м-може да се нап-правят промени в графика- леле тези 'бизнесмени', като видят пари и забравят всичко.

След като уредихме всичко свързано със заведението, тръгнахме към мола. Добре че Кейла е с мен- аз не различавам туника от блуза. Последният път, когато платих за рокля, бе избрана от модната съветничка на майка ми.
Влязохме в някакъв магазин и първото нещо, което видях, беше мек стол. Тръгнах към него, но Кейла ми връчи бледосиня рокля. Явно ще съм зскачалка.

Обикаляхме магазина за 20ти път. Държах вече 6 рокли, а Кей още разглеждаше.
- Анди- съблекални- Сега!- чух я да се провиква от някъде. Запътих се към съблекалните. Чувствах се неловко- има само жени.
- Окей, аз и Мини сме един размер. Дай розовата.
- Ааам....тук има 3 розови...
- Бебешко-розовата
- Я пак?
- Ооооф! Вие момчетата за нищо не ставатее!- взе си роклята.
- Окей, аз те оставам ти да си мъкнеш роклите, отивам да седна защото за нищо не ставам.
- Ненене! Извинявайййй. Останииии. Моляяя теее!- нямах намерение да я оставя, исках просто едно sorry хех.