Love Is Not As Simple As It Looks

Chapter 8

Влязох в колата и се приближих към Анди, за да го целуна.
- Готова?- попита ме той
- Да, но за къде?
- Ще разбереш!

Запали колата и потеглихме. По радиото даваха музика от 80те години, затова започнах да ровя в жабката, надявайки се да намеря някакъв диск с по-нормална, съвременна музика.

След усилено търсене и разпитът на Анди, намерих диск ' Faves'. Окей. Сложих го и първата започна. Звучеше яка. Известно време стояхме така, в мълчание- само радиото.

- Ще е проблем ли ако ти предложа нещо?- каза, нарушавайки тишината.
- Ммне. Какво е то?
- Искаш ли да играем на Истината или се осмеляваш?
- Окей, но как ще се осмеляваме в кола
- Все някак! Спокойно. Аз ще съм първи. Истината или се осмеляваш?
- Истина.
- Хмм. Добрее. Девствена ли си?
Мълчание- Даа- изрекох толкова тихо, че даже аз не се чух. Ноо май Анди ме е чул.
- Супер. Значи аз ще съм ти първият.
- Уоуоуоу чакай, чакай! Не съм казвала, че ще го правя с теб.
- О бебчо, ще го правиш и още как. Даже ще ти липсвам. Няма да искаш да се разделяме нито за минутка- като изрече това на лицето му се появи дяволита усмивка.
- Ъм...окей- думите му отекнаха в мозъка ми.- Истина или се осмеляваш?
- Осмелявам се.
- Окей. Значи. Докосни частта ми, която най-много харесваш
- That's easy!- обяви и хвана едната ми гърда. Леко я стисна, а аз му пернах ръката. Той се засмя и се обърна към пътя.
- Истината или се осмеляваш?
- Осмелявам се- този път се престраших
- Хмммм. Днес думата 'Не' я забравяш!
- Как така?!
- Ами много е просто. Каквото и да стане, няма да казваш Не. Спок, няма да те изнасилвам или принасям в жертва.
- Хаха, много смешно тук трябва да усещате сарказма
- Ем да. Простичко

Охх това последното ме притесни. Ами ако иска да правим нещо, за което мисля че не съм готова. Еми ще кажа Не. Това е просто тъпа игра.

-Окей, прицеске. Пристигнахме.- уведоми ме и аз скочих от колата. - Ъъъ...къде точно сме?- зачудих се защото това място не ми беше познато. Бяхме на някакво езеро в гората. Имаше нещо като скала, на която Анди остави кошницата за пикник. Извади одеало на каре и го постели на камъка.

- Е? Не ти ли харесва тук? Защо стоиш така учудена?
- А нее! Тук е невероятно! Някак магично и всеки момент ще излязат малките елфчета- засмях се, както и Анди.
- Знам, и аз се чувствам така.

Аз взех кошницата и я поставих на одеалото. Отворих я и видях няколко сандвича, вино и чаши за него. Като изваждах сандвичите, хвръкна нещо малко.
- А да... това е за по-късно, ако ни стане студено или скучно- обясни ми той и го върна обратно в кошницата.