Love Is Not As Simple As It Looks

Chapter 11

*1 седмица по-късно*

Тъкмо си оправях чантата за училище, когато телефона извибрира в задния ми джоб. Имах съобщение от Анди. " Ще те чалам пред училище" Ъм окей! По пътя срещнах Кейла.
- Еее? Нещо ново с Анди?- ии ето така разпита започна...
- Ъм... всъщност ще се срещнем пред даскало.
- Ауу, сигурно ще те заведе някъде да се чукате- засмя се толкова силно, че сигурно я чу целия квартал.
- Нее, луда ли си- надявах се да не е вярно.

Пристигнахме пред даскало и видях Анди да стои до черния си мотор.
- Липсваше мии- казах, след което се сгуших в него.
- И ти ми липсваше бонбон- обичаше да ми казва така заради косата- Е готова ли си да тръгваме- отдалечихме се един от друг, а на лицето ми се изписа притеснение.
- Аз мислех, че ще влизаме в даскало. Къде ще ходим?
- На едно от любимите ми места. Хайде- подаде ми каска- Качвай се.
- Казах ти, че ще се чукате- прошепна в ухото ми Кей
- Млъкнии!- засмяхме се.
Усмихнах се, все още притеснена, и сложих каската. Анди се качи и запали мотора, а аз се сбогувах с Кей. Преметнах единия си крак и седнах, като обвих ръцете си около кръста му. Доста силно го стисках, а още не бяхме тръгнали.
- За първи път се возиш на мотор, нали?- смееше ми се.
- Толкова ли си личи?- усетих как лицето ми почервенява.
- Имайки в предвид как едвам успявам да си поема въздух.
- Съжалявам. Ще се опитам да не то спирам въздуха.
- Искам да ми спираш дъха по друг начин- на лицето му се появи ехидна усмивка, а аз се засмях.

Свежият вятър развяваше косите ми. Миришеше на море. Не след дълго пред нас се откри прекрасна гледка- слънце и небе без нито едно облаче, океан и пясък. Наслаждавахме й се от високо, докато се спускахме от хълма.

Горещия пясък пареше леко под краката ни, но това няма голямо значение, когато си с любия човек. Избрахме подходящо място и постелихме одеалце, което Анди носеше.
- Точно такива моменти ме правят много щастлива!
- Мога да те направя много по-щастлива- Анди намекна с дяволита усмивка, докато прокарваше ръката си под блузата ми.
- Анди- измрънках- на открито сме!
- Тук няма никой, любов. Но ако ще се чувстваш по-добре, можем да отидем в изоставената къща до пясъчните дюни.
- Окей.- съгласих се, а на лицето му се изобрази успокоение. Изправи се и ме метна на раменете си заедно с одеалото. Ръката му ме беше хванала за дупето.

Влязохме целувайки се. Намерихме нещо меко и Анди седна, като ме придърпа към себе си и аз седнах в него, обвивайки краката си около кръста му. Усетих студените му ръце да повдигат блузата ми. Анди я захвърли на пода и аз направих същото с неговата. Повдигна ме, за да ми свали късите панталонки, след което свали и своите. Отново ме придърпа към себе си. Целувките му се преместиха на врат ми, като леко засмукваха кожата ми. Ръцете му търсеха откопчалката на сутиена ми. Когато най-накрая я откри, се залови с това да го махне. Завъртяхме се, така че аз да легна. С целувки и езиче достигна до пъпчето ми. Внимателно свали прашките ми. След около 3 минути, осъзнах, че Анди е наистина, наистина добър във френската любов.
- Готова ли си, любов?- аз само изстенах. В следващия момент усещах твърдия му dick да се стелка в мен. Не исках този момент да свършва.

- Guurl, u r firee! Damn!
- Мислиш ли?- изчервих се.
- Момиче, ти си по-добра от най-добрата.
- Good to know!
Облякохме се и се запътихме към мотора. Анди изоставаше малко, така че аз стигнах първа до мотора му. И добре че стана така, на седалката имаше залепена бележка "Наслади се на последните ви дни заедно" Пак ли този тип?! Май е време да кажа на Адни. Окей ще му кажа веднага щом се върнем, а и някакси трябва да го убедя да спя у тях.

- Хей, Андс- подхванах притеснено- ъм с майка ми един вид се поскарахме...и се чудех...ъм дали имаш нещо против да остана у вас?
- Ти да не си полудяла?!- изгубих всякакви надежди- Разбира се, че може.- Слава богу.
- Окей беб!- целунах го по бузата.

Пристигнахме пред входната врата. Както крачех смело, изведнъж Анди ме повдигна на ръце. Врата се отвори и той поздрави портиера все едно да носиш момиче на ръце не е нищо необичайно. Качихме се в неговата стая.
- Ъм Андс...
- Да бонбон?
- Имам нещо да ти казвам...
- Какво е станало? Кажи ми!
- Ами...

Хейте хора❤💔 I am back! Този път сериозно! Няма да ви обещавам нищо тъййй катоо, когато обещая нещо...никога не съм имала възможмостта да го направя. Тъм да това е новата глава hope u like it😘! Ииииии дам сорре ако има правописни грешки. Дайте по едно вотче 🌟 иии ако искате коментирайте😘 Love u all!!❤❤