I do not regret anything [Harry Styles] 2017

~Глава първа~ Добре дошла!

-Бела слизай долу ще закъснееш за новото си училище скъпа.-провикна се майка ми от долния етаж, а аз тъкмо бях готова. Дали хората тук в Лондон ще ме харесат, дали ще си намеря приятели тук? Тези въпроси се въртяха в главата ми цяла вечер. Огледах новата си стая преди да затворя вратата след себе си. Насочих се към стълбите където майка ми вече ме чакаше нетърпеливо.

-Анабел, защо се мотаеш толкова имам много други задължения след като те оставя в училище, а не искам да закъснявам.- вечно оплакващата се от всичко. Извъртях очи взех си чантата и излезнахме от вкъщи насочвайки се към колата на майка ми. Отключи и аз се настаних удобно на предната седалка наблюдавайки всички къщи през който минавахме. За мое щастие пристигнахме бързо пред огромната червена сграда в която се очаква да завърша образованието си. Двора беше пълен с тинейджъри някой бързащи други не толкова и всички бяха на групички като в обикновените британски училища. Насочихме се към голямата метална врата през която се влиза в сградата. Огледах се за някой когото да попитаме къде е кабинета на директора но всички бързаха толкова много.

-Боже как ще намерим кабинета на директора в тази тълпа?-майка ми отново се оплаква. Видях четири момчета, който ходеха нормално и може би ще успея да ги попитам. Приближих се до тях и проговорих.

-Извинете някой ще ме опъти ли до кабинета на директора?-попитах мило и се усмихнах. Единия от тях ме погледна с ужасен поглед, който определено не казваше ,,добре дошла,, имаше много зелени очи който ме пронизаха.

-Извинявай Хари не е от най-общителните но аз ще Ви опътя.- каза едно от момчетата и тръгна на някъде, а ние с майка ми подир него.

-Между другото аз съм Лиам. -представи се мило. Поне той не е гадняр!

-Аз съм Анабел приятно ми е!-здрависахме се и той спря пред една голяма кожена врата на която пишеше ,,директор Дрю Майлънт,, благодарих на Лиам и той тръгна, а майка ми почука на вратата като чухме ,,влез,, отворихме вратата и ни посрешна стар господин с топла усмивка.

-Заповядайте седнете моля!-покани ни мило и ние седнахме на кожените столчета пред бюрото му пълен с множество листи.

-Впечътлен съм от дисието Ви госпожице Колин! Изрядно е!-усмихнах се при думите му.

-Предлагам Ви да започнете от днес, за да не испуснете материал.-кимнах с глава, а той ме претрупа с бели листи на който бяха разпечатани програмата ми, нещата който ще ми трябват и много други неща.
Тръгнахме по дългия коридор, който сега беше плашещо празен не като по-рано. Спряхме се на една от белите врати на която пишеше ,,кабинет по Биология,,
Майка ми ме целуна и ми каза, че ще ме вземе в пет след което директор Майлънт отвори вратата и всички погледи се приковаха в мен. Как мразех това!

-Съжалявам, че прекъсвам часа ви госпожо Браян това е нова ученичка във втори курс. Казва се Анабел Колинс и е от Канада.-поогледах се в стаята и срешнах погледа на Лиам, който ме гледаше с усмивка и този на Хари с злоба.

-Добре дошла Анабел моля седни!- поткани ме и аз се настаних на пътвия чин, който за мое щастие бе празен.

***********************************
Хей това е първата история, която пиша. Много се надявям да я харесате и удобрите, защото всички пишем за вас!
Ако имате някъкви критики или забележки моля пишете!!